The Run

Част 50

- Н-Не е въз..

- Станли, моля те. Кенет не трябва да разбира от вас, днес ще се свържем с него, а през това време, четиримата действайте.

- Ами плана? - попита все още шокирано момчето.

- Планът се отменя. Веднага намерете детето!

- Да, но все още не знаем къде е той! Затова вчера ходихме да говорим с онези типове.

- От видеото се вижда тъмен склад, с няколко определени графита. Слагат ги нарко-шайките от Санта Марта. Ще ви изпратим координатите, а ти събуди останалите - заговори жената. Станли се опря в студения парапет и се остави на ужасното чувство за вина, което изпълваше тялото му в момента. Той въздъхна тежко, огледа се наоколо и попита:

- Съзнавате ли какво ще му причините като му кажете за това?

- Наясно сме, затова изпратихме психолог и психиатър към вас, трябва да пристигнат скоро. До тогава, нито дума на Кенет.

- Слушам - каза сухо Стан и затвори. Момчето усети как очите му започват да плуват в сълзи, съзнавайки колко ужасно звучеше всичко. Та това беше кошмар! Първо брата на Кайл, а сега и малката Катлин, която беше напълно невинна. В главата на младежа се промъкнаха мисли, които нито един двадесет и две годишен младеж, не биваше да допуска - сети се, че той също има сестра. Да, вярно, Анабел бе по-голяма с няколко години от него, но само представата, че може да й се случи нещо, а той да е безпомощен, го убиваше.

- Мамка му - изшептя той и си пое дълбоко въздух, след което бавно се запъти към стаята на Дарил и Кайл, за да влезе в ролята на трагичния вестоносец.

Двадесет минути по-късно, четиримата агенти се бяха събрали в апартамента на Челси, която плачеше тихо, опитвайки се да приеме чутото. Дори не й стигнаха силите, за да изгледа записа. Всъщност на нито един от тях нервите не издържаха. Само при вида на плачещото малко момиченце и виковете й, сърцата им се свиваха.

- Ще го убия - изшептя Кайл, вече в по-адекватно състояние и с отвратително главоболие. А и нямаше как да не се отрезви от подобни новини.

- Нито дума на Кени. Това ще го убие - измърмори Станли, заравяйки пръсти в косата си, след което стана енергично и се запъти към куфара на момичето, който стоеше под леглото. Той бързо въведе шифъра и нареди:

- Хайде не се размотавайте, достатъчно чакахме.

- Станли, нещата не стават така - прекъсна го Дарил, а момчето се изправи и заходи към него яростно. Стан размаха пръста си срещу мъжа и започна да го боде в гърдите, говорейки вбесено:

- Може да си стратег или най-добрия разузнавач, който шибаната агенция познава, но аз съм убиец. Наемен убиец! И точно в този, шибан случай, е замесена част от нашето семейство, така че не ми обяснявай как стават нещата и как да си върша работата! Ти си допълнение!

- Стан, по-кротко - забърза се Кайл към тях, усещайки напрежението. Къдравият застана между двамата и заговори, предчувствайки заформящия се скандал:

- Не е времето да се дърлим. Просто да се приготвим и да вървим преди да се е събудил Кени.

- Не съм тук, за да ви бода очите, опитвам се да помогна! Това което се е случило с Катли е ужасно и знам какво е усещането да си наясно, че някакво шибано копеле се гаври с близките ти! Затова Станли, следващия път, в който се помислиш за най-проницателния, си заври егото отзад! - изсъска Дарил, видимо афектиран от думите му. Всички впериха поглед в русия мъж, чийто пулс се беше ускорил ненормално бързо.

- Дарил... - прошепна Челси, изпитвайки ужасна болка в гърдите си. Дали от плача, дали от емоционалното напрежение напоследък, дишането й постоянно бе тежко и забавено.

- Не го казвам, за да ме съжалявате, а за да осъзнаете, че не съм тук, за да ви преча. Искам да помогна! Знам какво се случва с вас и се чувствам задължен да бъда част от всичко! - обясни той, обръщайки се към вратата.

- Дарил, съжалявам - извика Станли, но в замяна не получи отговор, а просто шума от отваряне и затваряне.