The Run

Част 38

През това време Кени седеше пред включения лаптоп и си тактуваше бързо с крак, чакайки нетърпеливо детайлите за двамата мъже от вчера. 'Хайде, хайде' повтаряше си наум, когато изведнъж на екрана се изписа, че има съобщение. Когато видя малкия прозорец, момчето почувства невероятен прилив на енергия, който по-късно се превърна в горчивина, прочитайки написаното.

'Мама 09:25'

Очите му се напълниха със сълзи. 'Какво да ти кажа майко, още не съм я намерил!' помисли си русия красавец и въздъхна тежко. Кенет си пое дълбоко въздух и реши да отвори Скайп, след което моментално набра майка си и зачака отговор.

- Кени! Миличък, моля те... Моля те, кажи ми къде е Катли? Моля те, сине! - зарида червенокосата жена. Момчето разтвори устните си, с идеята да каже нещо, но спря. Сърцето го заболя при вида на ридаещата му майка и баща му, седящ до нея с каменно изражение.

- Кенет, какво става? - попита го баща му сурово. При звука на гласа му, русото момче бързо се оживи, разбирайки, че трябва също като татко си да се държи на положение. Респектът, който беше изградил към мъжа, бе по-скоро от страх, превърнала се в ненавист по-късно.

- Знаем кой е човекът, но трябва да действаме внимателно, Джо - нарече го поименно Кени. Никога не е казвал на баща си с умалителни имена както другите му връстници, което бе много непонятно за него. Той продължи:

- Намерихме двама, които са били замесени с тоя тип и днес ще разгледаме профилите им.

- Ще разгледате!? Да не сте на изложба, бе мамка ви! Сестра ти е заложница! - развика се баща му. Кръвта на Кени кипна при повишаването на тона и той погледна към камерата, свивайки инстинктивно юмруците си:

- Ако не искаш да я видиш в ковчег, си затваряй устата! Да не мислиш, че ми е лесно, а!? По цели нощи не мога да спя, защото мисля за нея и мама! Правя това, което мога.

- Не е достатъчно!

- Джо, моля те - прошепна Сюзън и го хвана за ръката. Мъжът я погледна бясно и започна да вика още по-силно, сякаш това щеше да оправи нещата:

- Имахте толкова време! Какво се мотаете!? Това ли ви е добре свършената работа, така ли работите, мамицата ви?

- Кълна се, че ако не се успокоиш, ще накарам Анджела да те укроти, а повярвай ми няма да ти хареса - заплаши го Кени и продължи. - Бъди мъж, както обикновено, и се опитай да не разстройваш мама! И без това е достатъчно уплашена.

- Кени, сине, моля те... - захлипа жената, протягайки ръката си към монитора. Искаше й се да докосне детето си, да усети топлината от кожата му и да го прегърне силно. Нищо нямаше да я направи по-щастлива и по-цяла. Сюзън се разпадаше. Буквално и преносно - червеникавата й коса, бе започнала да капе повече от обикновено, лицето й ставаше все по-изпито, а теглото й намаляваше всекидневно, въпреки грижите, които агенцията полагаше. Да не говорим за психиката й, която отслабваше все повече и повече, а дори не се замисляше да потърси помощ.

- Ще я намеря, мамо, обещавам, но ти ми обещай, че ще се грижиш за себе си, ясно? Моля те - промърмори момчето, сдържайки сълзите си. 'Мама ти стара, МакКормик стягай се!' осъди се мислено русия красавец и видя как майка му кимна. Дълбоко в себе си знаеше, че няма да е така, но се съгласи с нея.

Не след дълго разговорът приключи и остави Кени напълно съсипан. Дори не беше забелязал кога Стан е влязъл в апартамента. Момчето въздъхна уморено, покривайки лицето си с ръце и си помисли колко много му се плачеше в момента. Чувстваше се като затворник в една много тясна кутия, която постоянно се свиваше все повече и повече, а въздухът му се изчерпваше още по-бързо. Толкова много го болеше сърцето, че само при спомена за веселата усмивка на четиринадесет годишната Катлин, буцата горчивина в гърлото му го задушаваше.

- Хей, не исках да ви прекъсвам - заговори тихо Стан, изваждайки момчето от дълбокия душевен срив. Кени вдигна поглед към партньора си и кимна.

- Добре ли си? - попита го.

- Ще бъда... Готови ли сте за закуска? Те казаха ли ти?