The Run

Част 58

Колата минаваше бавно сред тесните улички на Санта Марта. Те бяха пълни с живот, хора, смях, усмивки. Всичко, което така идеално контрастираше с ужаса, обвзел четиримата младежи.

- Трябва да спрем тук някъде. Търсете къща с табела "Los bailadores" - заговори Дарил, оглеждайки се внимателно. Автомобилът осезаемо намали скоростта, с която се носеше по пътя, а това провокира отново онова познато усещане за гадене у Челси. Тя се хвана за корема и си пое дълбоко въздух, след което се облегна на седалката.

- Пак ли ти е лошо? - попита я спокойно Кайл, поставяйки ръка върху нейната. В обикновена ситуация, момичето би му се изрепчило, но в случая нямаше сили за поредната кавга. Челси прошепна:

- Малко.

- Ето я! Хайде, бързо! - ентусиазира се Стан, слизайки от колата. Той грабна сака от задната седалка, а заедно с Дарил се затичаха към входа на къщата. Кайл протегна ръка към момичето, за да й помогне да слезе, но за негова изненада, Челси бързо я отплесна.

- Мога и сама - отвърна тя и закрачи бавно към вратата.

- Вие, трябва да сте господин Марш, нали? - попита момичето с най-мекия акцент някога. Стан се усмихна половинчато и кимна, след което влезе вътре, последван от Дарил и по-късно останалите двама.

- Старши агент Бенет ни обясни ситуацията. В тази стая сме приготвили всичко, от което се нуждаете - огнестрелни и хладни оръжия, детонатори и бомби, гранати, въжета и други пособия. Преди да тръгнете оттук минете през стрелковата площадка, за да ги изпробвате - обясни въпросното момиче, чиято табелка издаваше името й - Бетъни. Дарил побърза да се приближи към пистолетите и попита:

- Само с това ли разполагаме?

- Не, разбира се. Предвидили сме автоматични и полуавтоматични оръжия. Те са в другия коридор - добави Бетъни, повеждайки мъжа към една огромна секция с наредени видове автомати.

- Тръгвате утре, затова тази вечер ще присъствате на конференцията, за да разясним плана за...

- Как е Катлин? Имате ли информация за нея? - прекъсна я Челси, опирайки се на рамката на вратата. Усмивката на Бетъни бавно започна да се топи след този въпрос и отвърна:

- Жива е. Само това знаем за момента, както и позицията на Октопода.

- Мамка му... - изруга в отговор Челси и се загледа в оръжията, оставени на масата.

- Както споменах, след конференцията ще отидете на изследвания. Стандартна процедура, знаете - допълни Бетъни и скръсти ръце, което накара тъмните й кичури да минат под ръцете.

- Ако имате други въпроси, ще ме намерите в приземния кабинет - заяви тя и излезе плавно, оставяйки аромата на тежкия парфюм след себе си.

- Мисля, че ти трябва веднага да отидеш на преглед. Не чакай вечерта - предложи Стан, поглеждайки загрижено към Челси. Тя стисна зъби, усмихна се мило и отвърна, осезаемо раздразнена от цялото внимание, което се отделяше на нещо толкова незначително като стомашен вирус:

- Не, Стан ще изчакам.

- Ти си знаеш. Хайде да вървим към площадката - каза Кайл, взимайки два пистолета, подавайки единия на Дарил. Мъжът бързо го грабна и точно когато всички закрачиха с бързи темпове към стрелковата зона, телефонът на Кайл иззвъня. Той бързо го извади, но на дисплея му се бе изписал непознат номер.

- Няма ли да дигнеш? Досадно е - подсети го Челси, обръщайки се назад. Къдрокосият така се беше вглъбил в цифрите, че съвсем изключи за ситуацията.

- Ало? - попита Кайл. Отговор не последва, само една дълбока въздишка.

- Кой е? Ало!?

- К-Кайл... - от другата страна се чу детски глас. Плашещо тих, ужасяващо изплашен и още толкова раздиращ сърцето. Момчето застина на място и не успя да отговори, просто слушаше. Стан се обърна, за да види защо се бави и попита:

- Кой е?

- Кайл, а-аз съм... Аз...

- Катлин - прошепна най-накрая той и побърза да я пусне на високоговорител