The Run

Част 13

Тримата се настаниха бързо на местата си и въпреки удобството от частния самолет и хубавия аромат на скъпа кожа, за миг не успяха да се отпуснат и забравят случващото се около тях. Не след дълго, самолета вече бе високо в небето и се отправяше посока Ню Йорк.

Имате входящ видео разговор разнесе се гласа на монитора пред агентите. Тримата се надвесиха над говорещото устройство и изведнъж пред тях се появи Анджела, седяща на кръглата маса с родителите им. Божичко, хората имаха изпити, изплашени и до болка натъжени лица. Някой щеше да си каже, че това е последния им разговор. Жената от своя страна, седеше с пръсти сплетени един в друг пред камерата и изглеждаше делово, както винаги, но дори за секунда не успя да прикрие тревогата, изписана по изражението й.

- Агенти, първо искам да ви пожелая приятен полет. Срещу вас седят вашите родители и ви уверявам, че те са в пълна безопасност. Имате десет минути - заяви Анджела и стана от мястото си. 'Десет!? Само толкова ли!?' викаше наум Стан, гледайки наскърбените лица на майка му и баща му.

- Станли! Какво по дяволите става!? Добре ли си?

- Челси! Миличка, моля те... - заговори майка й, а след нея бащата на Кени. Паника бе обзела хората, седящи на кръглата маса, а тримата младежи не бяха в състояние да сторят нищо.

- Мамо, татко добре сме. Всички. Както ние, така и вие се намирате под следенето на агенцията, не се безпокойте - опитваше се да ги укроти Стан, но това само разбуни духовете. Дженифър, майка му, заплака още по-силно, а баща му я прегърна и даде място на майката на Кени:

- Момчето ми, какво се случва... Някой да ни обясни, моля ви се деца.

Кенет беше безмълвен. Не можеше да гледа майка си по този начин и дори не успя да отговори, затова Челси пое инициативата в свои ръце:

- Госпожо МакКормик, всичко е наред. Знаете толкова колкото и ние. В момента се намираме някъде между Ню Джърси и Ню Йорк и след няколко часа ще кацнем във Ванкувър. Трябва да намерим Кайл преди всичко...

- Челси, миличка... Добре ли си? Къде е Кайл, майка му е в болница - обади се бащата на момичето. Тримата веднага се спогледаха уплашено, а Кени попита:

- Как така в болница!? Какво е станало?

- След като научиха за смъртта на Чък, жената просто припадна - обяви баща му. По лицата на всички беше обрисувана тревога и скръб, а сега се добави и още една емоция - страх.

- Не можем да се свържем с Кайл! Какво става с него? - изнерви се бащата на Стан. Момчето се намести по-удобно на седалката и заговори спокойно:

- Мислим, че е в самолета и затова е изключен телефона му.

- Мислите!? - извика майката на Кени. Той се включи към разговора бързо:

- Мамо, спокойно, той е добре както и ние. Но имаме молба към вас. От наше име най-вече. Изпълнявайте това, което ви кажат хората, моля ви. Не се противете и се опитайте да останете спокойни, когато кацнем във Ванкувър ще ви кажат.

- Кенет, моля те!

- Челси! - изхлипа майка й. В този миг се появи Анджела иззад камерата и заяви наскърбено. Дори самата тя бе плакала:

- Времето... Изтече.

- Не, моля ви! Още само минутка! - извика майката на Стан.

- Съжалявам, госпожо Марш.

- Кенет!

- Успех, деца - каза финално Анджела и изведнъж образите на семействата им изчезнаха, оставяйки черен екран. В него самите те видяха израженията си, а Челси дори не разбра кога е започнала да плаче. Сълзите й се стичаха по бузите, а пулса й нямаше намерение да се понижава. Стан я погледна натъжено, прегърна я, а към тях се присъедини и Кенет.

- Искам всичко да свърши, не мога повече... Не знаем къде е Кайл, брат му е мъртъв, нашите са в шок, Кейт е в болница... Искам да спрем! - плачеше блондинката, стискайки ръката на Стан, която я бе обгърнала. Момчето затвори очи, погледна към Кени и проговори:

- Всичко ще се оправи, не плачи.

- Ами Кайл? Трябваше да го видиш - заплака още по-силно момичето и си спомни образа му. Червените устни, бледото лице, разрошената коса, всеки един малък детайл. Дори изпъкналите му вени и ускорения пулс на врата му сега й се струваха по-истински отпреди. Това обаче хич не се харесваше на Кени. Да, вярно, сега е труден момент, всички съчувстваха на Кайл и искаха той да се появи отнякъде, но Челси се тревожеше прекалено много. Необичайно много. Дори когато бяха само тримата, блондинката винаги обръщаше повече внимание на къдрокосото момче. Винаги бе по-внимателна и нежна към него, погледа й по-често се впиваше в неговите очи. 'Въобразяваш си, не бъди задник, достатъчно трудно е и без твоите глупости' напомни си Кенет и се опита да разкара мислите на съмнение.

- Предполагам на какво си станала свидетел. С Кени сме го виждали в далеч по-лоша светлина - отвърна й тъмнокосото момче и я отлепи от себе си. Той се усмихна криво. Една голяма буца беше заседнала в гърлото на Челси и сякаш не можеше да я преглътне. Вкусът й беше горчив и скръбен.

- Всичко ще е наред. Опитай да поспиш, има доста време докато стигнем - успокои я Кенет и я погали по рамото. Русокосото момиче кимна с глава и се намести по-удобно на седалката си, заглеждайки се в мрачното небе и облаците, през които преминаваше самолета.