The Run

Част 51

Тримата се спогледаха притеснено, а между тях настъпи тишина, която бе нарушена от Челси:

- Хайде просто да се подготвим. Не издържам повече тук.

- Права си. Ще се чакаме долу при рецепцията - каза Стан и последва Дарил. В апартамента на момичето остана само Кайл, който се обърна към нея, а тя моментално измести поглед от момчето и се запъти към стаята си с бърза крачка.

- Челси за снощи... - заговори виновно той, потривайки лакътя си. В този миг блондинката се спря рязко, обърна се към него и отвърна:

- Мисля, че в момента имаме по-сериозни проблеми от това какво се е случило вчера.

- Да, но аз...

- Кайл, моля те - прекъсна го за пореден път Челси и продължи. - Нямам нервите да водя поредния скандал.

- Хубаво - отвърна тихо момчето и бързо се изнесе от апартамента, чувствайки, че благодарение на пиянските му изпълнения миналата вечер, всичките добри намерения на Челси се бяха изпарили напълно.

Час по-късно на вратата на Кенет се позвъня два пъти. Момчето дори не се беше събудило. От седмица насам, Кени беше прекарал инсомни нощи, а в моменти когато успяваше да предреме, сънуваше невъобразими жестокости, свързани със сестричката му. Друг път пък срещаше обвинителния поглед на родителите си и гнева на по-големия му брат - Картър. Кошмарите, които го преследваха нощем, бяха напът да се сбъднат само след секунди, когато отвореше вратата, където го чакаха Анна и Гейбриъл - психоаналитиците на агенцията.

Когато Кенет най-накрая реши да отвори, съненото му изражение веднага придоби строг вид. Всички бяха наясно, че когато тези двамата се появят, никога не вървеше на хубаво. Психолог и психиатър в комплект можеше да означава само едно - травмиращи новини.

- Какво...? Какво става? - попита объркано момчето, след което забеляза как двамата се споглеждат нервно. Анна проговори:

- Агент МакКормик, ще се наложи да поговорим с Вас.

- За какво? Какво се е случило? - любопитството и притеснението на момчето ескалираха едновременно бързо, а тревожността се долавяше само в гласа му.

- Кенет, може ли да влезем? Ще ти обясним всичко - заговори Гейбриъл, който стискаше нервно ръцете си една в друга. Русото момче веднага се окопити и направи път на двамата доктори, за да влязат. Той примига няколко пъти, затваряйки вратата и заяви:

- Чакайте, трябва да повикам другите.

- Няма да имаш тази възможност - прекъсна го Анна, обръщайки се бавно към него.

- Моля? - изшептя объркано момчето, гледайки към двамата специалисти. Недоумение, страх, тревога и дори гняв бяха завладели всяка една клетката от тялото, а пулсът му се ускоряваше двойно с всяка секунда, прекарана в неизвестност.

- Съветвам те да седнеш - понечи Гейбриъл, обръщайки се към момчето. Кенет скръсти ръце пред гърдите си и повиши тон, в следствие на напрежението, растящо у него:

- По, дяволите какво става!?

- Кенет, става въпрос за сестра ти - най-накрая изплю камъчето мъжа и го погледна сериозно. Русият направо изтръпна при споменаването за Катли. 'О, не' беше първото, което си помисли момчето и усети как през цялото му тяло, сякаш преминава ток, съпътстван от студени тръпки. Дишането му веднага се ускори, а адреналинът му си вдигна от земята до небето моментално.

- К-Какво се е случило... Тя... Добре ли... - започна да заеква Кенет, усещайки как краката му се подкосяват.