The Run

Част 53

- Госпожо Бенет - заговори младата жена - всичко е... Ъм, под контрол.

- Какво означава 'под контрол'? - отвърна строго Анджела и продължи да слуша внимателно. Анна преглътна тежко и обясни:

- Ние... Наложи се да използваме преспивателно.

- По дяволите... - измърмори Анджела, разтривайки челото си разочаровано. - Колко използвахте?

- Спринцовката.

- Цялата спринцовка!? Та това са почти 30 милилитра! - извика ядосано жената. Анна погледна виновно към момчето в безсъзнание и започна да обяснява спокойно:

- Госпожо Бенет, той беше в неадекватно състояние, напълно извън контрол! Лекарството трябва да го успокои поне за около час, по този начин ще регулираме адреналина му и тестостерона ще се понижи. Няма опасност за живота му.

- Дано сте прави... Не мога да си позволя да изгубя един от най-добре подготвените ми агенти! - каза финално жената и затвори телефона ядосано.

- Предполагам, че сега просто трябва да изчакаме да се събуди - констатира Гейбриъл, свивайки рамене. Анна седна до него разтревожено и измърмори:

- Горкото момче.

- Не се натъжавай, ще му мине. Този е от коравите - обясни мъжа, гледайки към Кени - не се дава лесно.

- Надявам се - прошепна жената, все още държейки се за корема.

През това време четиримата агенти вече пътуваха към една от най-атрактивните части на Колумбия - Санта Марта. Там всичко беше по-различно, по-весело, дори много по-разчупено от живота в Баранкиля, а тя беше трудно да се опише като скучна дестинация. Тъй като града не беше особено далеч, не им се наложи да пътуват със самолет, затова решиха да вземат служебния Мерцедес, който агенцията така любезно предостави, въпреки че добре знаеха как изглеждаха колите им след мисии.

В автомобила беше настъпила мъртва тишина. Всеки си имаше своите проблеми, лични терзания и беше потънал в търсене на тяхното решение.

- Стан - промълви Челси, забелязвайки колко силно бе хванал волана. Момчето буквално го беше сграбчил така сякаш живота му зависеше от силата. Синеокият се обърна към момичето и бързо се окопити, отпускайки хватката си и отвърна:

- Съжалявам, аз просто... Гледката ми е пред очите постоянно. Тя е толкова малка и невинна! Ами Кени!? Кой знае какво става с него сега!

Станли неусетно промени тона си и изведнъж извика толкова силно, че успя да стресне двамата замислени на задната седалка. Кайл въздъхна тежко, а Челси просто заплака тихо. Отново. Вече беше взело да й става навик да плаче за почти всичко, но така и не свикна с факта, че това да си емоционален, не е признак на слабост.

- Щом са способни на това, представете си какво още могат да направят - изхлипа Челси, а върху рамото й се промъкна една студена ръка. Тя инстинктивно сложи своята върху чуждата, поглеждайки назад, но след като установи, че това е Кайл, бързо я дръпна и загледа напред.

- Точно за това отиваме. Веднъж за винаги да се свърши - суфлираше Стан, а Кайл прибра ръката си и я сви яростно в юмрук. Дарил въздъхна, загледан в околността, през която минаваха и предположи тихо:

- Ами ако са отпрашили нанякъде?

- Видеото е получено вчера в 02:56 до колкото помня, едва ли са далеч - отвърна Кайл и продължи да гледа към русото момиче яростно. Не можеше да се побере в кожата си от вчерашната ситуация. По-тежките сцени ги помнеше, но детайлите му убягваха, което го караше да полудява.

- О, не стига! Този път ще ги убием! - заяви Челси, обръщайки се назад, сякаш упрекваше Кайл. Той впи зелените си очи в нейните, присви ги и отвърна:

- По-кротко, да не мислиш, че и аз не искам да ги видя мъртви?! Защо се нервираш на мен?

- Защото както винаги си скептичен и мислиш за най-лошото!

- А ти никога не гледаш на нещата реално! Все някой трябва да го прави! - заяде се рижавото момче, след което веднага последва силно набиване на спирачки от страна на Стан. Всички изведнъж се сепнаха и започнаха да се оглеждат.

- Слушайте ме какво, тъпаци. Или си решете проблемите веднъж за винаги, или просто млъкнете! Не е времето тук и сега да си изкарвате яда и да ни се качвате на главата! Четиранадесет годишно момиче е изнасилено, а деветнайсет годишен е убит! Извадете си главата от задника и помислете поне веднъж. Ясен ли съм!? - изсъска Станли. Челси го гледаше с недоумение и дори лек уплах, а Кайл дори не посмя да вдигне поглед от ръцете си. Идеше му да се удари за това, че позволяваше на емоциите си отново да го завладеят и да попречат на професионализма му. Нещо друго, той мразеше да занимава хората със себе си, а в момента се случваше именно това.

- Попитах, ясен ли съм!? - извика втори път момчето, при което двамата виновници тихо се съгласиха, а колата отново потегли със същата бърза скорост.