The Run

Част 18

Седмица по-късно

Ню Джърси все си беше същия - уморени лица, хора с празни погледи, забързано ежедневие и много коли. Дори погребението на Чък сякаш се бе сляло с цялостната умора, напрежение и скръб.

Господин Андерсън вече бе в Калифорния, майката на Челси продължаваше да ходи на работа, а тя в университета, сякаш нищо не се бе случило. Стан си оправи успеха леко по леко, нормализира отношенията с приятелката си, а семейството на Кайл свикваха полека с мисълта за изгубения.

На излизане от университета, Челси бързо се затича към колата си, защото валеше, а по една глупава случайност, не си беше взела чадъра.

- Челси! - извика мъжки глас зад нея. Тя светкавично се обърна към него и съзря Кени. Мокър до кости с разрошена руса коса и черни дънки.

- Кени! Ела бързо! - отвърна блондинката, отключвайки колата. Момичето влезе вътре и седна на шофьорското място, мятайки чантата си на задната седалка. Кенет, от своя страна, се настани до нея и въздъхна. Беше тичал.

- Вали отвратително - констатира блондинката.

- Така е...

- Хайде да те закарам - усмихна му се момичето, гледайки към него. Кенет впи сините си очи в нейните и усети онова приятно чувството на топлина в контраст със студеното време.

- Аз... С колата съм, просто те видях и така. Прибираш ли се? - попита я той усмихнато. Блондинката повдигна рамене, докато слагаше колана си и отвърна спокойно:

- Ще намина да видя как е Кайл. Днес не се появи на лекции, а от няколко дни се избягваме по коридорите в агенцията.

'Кайл! Кайл, Кайл и пак Кайл!' крещеше разярено на себе си русото момче, усещайки как юмруците му се свиват все повече и повече. Когато осъзна какво прави, бързо се отпусна и кимна сухо, без да отрони и дума.

- Искаш ли да дойдеш? Стан беше цял ден с него вчера, разбрах, че Тейлър го е срещнал в магазина за алкохол - предложи му момичето и запали двигателя. Нямаше как да приеме предложението й. От няколко дни Кенет се чувстваше много странно, неприятно и дори напрегнато, когато се споменеше за Кайл. Не можеше да си обясни защо, при положение, че той бе един от най-добрите му приятели. Човек, с който бе прекарал най-хубавите си, буйни години.

- Ще намина по-късно или утре. Зависи, брат ми се връща от Бостън и искам да го видя - оправда се момчето. Излъга по-скоро. Брат му дори нямаше намерението да си идва скоро, но просто му трябваше достоверен мотив, за да се измъкне от ситуацията без да изглежда като задник.

- О, добре. Поздрави го.

- Да. Ще се чуем по-късно - отвърна момчето, буквално затръшвайки вратата след себе си. Чак Челси се стресна от маниера му на поведение и подскочи леко. Очакваше да се забърза при положение, че валеше като изведро, но той просто заходи бавно, с ръце напъхани в джобовете. Нещо го мъчеше, но нито Кени, нито Челси успяваха да разберат източника.

Момичето се отърси от случката по-рано и внимателно паркира пред дома на Брофловски. Тя напъха трите пакета с чипс в чантата си и грабна торбата, пълна със сладки неща от задната седалка. Нямаше как да отиде с празни ръце, още повече, че искаше да разведри момчето. А какво по-хубаво от всичко нездравословно? Челси звънна на вратата и зачака някой да й отвори. Кейт.

- Здравейте, госпожо Брофловски - поздрави усмихнато момичето. Жената бързо отстъпи назад, когато видя колко силно вали и пусна момичето да влезе.

- Челси, мила, радвам се да те видя - отвърна Кейт, опитвайки се да звучи въодушевено, но се провали. Личеше й, че бе плакала по зачервените очи и измъченото изражение. Сърцето на блондинката отново се сви на топка и сякаш спря за секунда.

- Как сте? - попита момичето, прегръщайки я. Жената впи ръцете си в крехкото й тяло, притисна я до себе си и промълви:

- Справяме се... Предполагам, че си тук заради Кайл. Той е в стаята си.

- Да... Това е за вас - подаде й торбата. 'Наистина ли си мислиш, че едни сладкиши ще я накарат да се почувства по-добре?! Идиот!' осъди се момичето наум, но бе твърде късно. Жената ги прие веднага, усмихна й се и отвърна:

- Много мило, Челси благодаря ти! Аз ще съм в хола, ако ви трябва нещо.

- Разбира се - каза тихо блондинката и се заизкачва по стълбите. Много добре знаеше къде е стаята на Кайл, поради причината, че бе идвала тук стотици пъти. Ориентираше се прекрасно в къщата, която сега бе по-тиха откогато и да било. Момичето пристъпи към вратата му преди да почука и погледна зад себе си. Стаята на Чък. Спомни си колко често му въртяха номера, как се заключваше и не пускаше никого вътре. Тази ретроспекция отново я натъжи колкото и да се опитваше да бъде в добро настроение, за да не разстройва Кайл.