The Run

Част 43

- Този ваш приятел... - заговори Майкъл, въртейки чашата си с водка - Сигурен ли е?

- Тънкостите на професията са му ясни, ако за това питаш - отвърна хладнокръвно Кайл. Боже това беше стряскащо, колко умело лъжеше и влизаше в роля! Докато Челси и Стан вече два пъти бяха на ръба на инфаркт, къдрокосия красавец остана спокоен през целите тридесет минути кръстосан разпит.

- От колко време се занимава и с какво? - попита Тъкър.

- За това ще говорим друг път, както вече уточнихме. Вие си имате изисквания, така и ние.

- Fair play. Прави са, остави ги, куче. Знаем достатъчно - усмихна се Майкъл, облягайки се самодоволно на канапето. Имаше нещо изключително противно в този мъж. Самочувствието му, държанието му, начинът по който гледаше Челси, дори маниера му на говорене беше адски дразнещ. Самата му визия говереше за чешит с всичките татуировки и прилепналата черна тениска. Майкъл беше наистина масивен човек - мускулите му опъваха плата на всяка дреха по него, а вените буквално изскачаха по врата и ръцете му. А да, сигурно бе почти два метра висок, което съвсем завършваше представата за мутра.

- Хлапета, само недейте да си играете с нас, защото ако е така... - започна да размахва пръст срещу тях Тъкър. Кайл и Стан моментално се напрегнаха до момента в който мъжът не измести показалеца си към момичето и заговори:

- Курвичката ви ще го отнесе.

Кръвта на Челси се смрази за първи път от много време. По приницип, тя не беше плашлива, даже изобщо. Обичаше риска, мразеше да премисля нещата и импулсивността й бе характерна нейна черта, но в този момент се стъписа напълно. Имаше нещо в тези мъже, което я караше да потръпне. Тя присви очи и отвърна:

- Не обичам да се отнасят с неуважение към мен, защото мисля, че бяхме достатъчно коректни с вас и ви казахме всичко, което искахте да знаете.

- Челси, мамка ти, затвори си шибаната уста! - побесня Кени в слушалките на тримата.

- Права си, захарче, не го слушайте, хлапета. Той само си говори, има проблеми с нервите - засмя се Майкъл, поставяйки силно ръка върху гърба на партньора си.

- Надяваме се - предупреди ги Стан, отпивайки отново от отвратителната течност, но вече не му правеше впечатление вкуса. Адреналинът му толкова се бе покачил, че почти нищо не беше в състояние да го изненада в момента.

Няколко часа по-късно срещата на агентите с двамата мъже приключи.

- Мамка му, ако това е началото... - изпъшка Стан, запалвайки цигара. Челси го погледна изморено, излягайки се на дивана в хола и отвърна:

- Този Майкъл ще е първият, който ще ритне камбаната, заклевам се.

- Челс, моля те, трябва да се успокоиш. Имам предвид, защо по дяволите се конфронтираш с оня наркоман!? Ами ако Майкъл не беше казал нищо!? Тогава..

- Да, Кени знам! Щях да издъня всичко, за което съжалявам, но нервите не ми издържаха! 'Курвичката ще го отнесе' - изимитира го момичето, събувайки токчетата си. Синеокото момче извъртя очи и изпуфтя ядосано, а Дарил се намеси в защита на Челси:

- До някъде стана добре така. Поне знаят, че няма да сте им марионетки. С характер сте.

- В случая е по-добре да сме по-ниски от тревата - констатира Кайл, опрян на рамката на вратата. - Копелетата не си поплюват и двамата бяха с Барети (италиански пистолет).

- Хубавото е, че споменаха нещо за 'по-сериозни клечки'. Явно говорят за Октопода - предположи Стан, потърквайки очите си. Кенет се обърна към него и каза спокойно:

- На следващата среща, ще дойда и аз. Проблемът е, откъде ще намеря кокаин, мамка му.

- Агенцията се е погрижила. Ще кажем на Анджела да задвижи нещата - успокои ги Дарил.

- Как по дяволите в агенцията има кокаин? - шокира се Стан, смръщвайки вежди. Дарил се засмя самодоволно, сякаш той бе отговорен, но не каза нищо.

- Не ме интересува, лягам си. Искам да разкарам вонята на трева от себе си, ако е възможно - намуси се Челси, ставайки плавно от канапето. Момчетата, без Кайл, й пожелаха лека нощ набързо и токчетата на русокоската затракаха по мраморния под в коридора. Главата й пулсираше и Челси не можеше да определи дали е от евтиния алкохол, който тровеше кръвта й, или от дима, с който се беше надишала в онова място. Единственото, което имаше значение в момента, бе голямата вана в апартамента й и приятните душ-гелове. Но всичко това очевидно трябваше да почака, защото зад нея се чу отваряне на врата. Тя се обърна по посока на шума и съзря Кайл, който крачеше тежко към нея.