The Run

Част 47

Той се изправи напълно, отпи голяма глътка от шишето, пресушавайки го и захвърли празното патронче някъде по пода. В този миг, Челси разбра, че това бе краят. Окончателния и безвъзвратен край на техните отношения. Дори не искаше да се опитва да го разбере, камоли да го оправдава с алкохола. 'Човек, който е способен да каже подобно нещо в такова състояние, е напълно осъзнат да го изрече и в трезво' мислеше си тя, а болката, която изгаряше сърцето й, се бе превърнала в една ужасна горчивина, заседнала в гърлото. Нищо не можеше да я спаси в момента, нито твърдия й характер, нито достойнството, нито гнева, който удряше връхната си точка в момента. Челси Андерсън, нахаканото двадесет и една годишно момиче, беше напълно съсипана психически от думите на момчето. Блондинката бавно се изправи от канапето, направи една стъпка към Кайл и го изгледа с погнуса. Никога не би си и помисляла, че някога ще е способна да изпитва подобна емоция към него, но ето, че бе факт. Единственото, което момичето успя да прошепне бе:

- Ти си едно безсърдечно чудовище.

- Аз ли!? Не, Андерсън не съм... Аз съм влюбен! Разбра ли!? Влюбен съм в теб, мамка ти! - извика Кайл с все сила, ръкомахайки към Челси, която остана напълно безмълвна. Едно беше чувството да го каже Стан, но съвсем различно да го чуе от самия Брофловски. Тя постави ръка на устата си, за да спре плача и продължи да гледа към пияното момче, което изглеждаше напълно разбито. Кайл просто усещаше как света му се срива изпод краката, а алкохола, даващ му смелостта да се държи по този начин и да си признае всичко, вече кипеше във вените му.

- Не... - промълви тя, бършейки сълзите си. Челси бързо си пое въздухи и се остави на емоциите си да я контролират, което я накара да започне да вика - Не! Ти не си способен да обичаш! Можеш да мачкаш и да съсипваш хората, но не и да обичаш! Още по-малко мен, след всичко което ми наговори!

- Мамицата ти, Андерсън, престани да упорстваш! Обичам те безумно много и знам, че и ти изпитваш същото! Не исках да бъда такъв... Не мога да бъда друг, аз... Аз съм пиян и ядосан, и объркан, и... Мразя те, но те обичам - заговори несвързано момчето и бързо хвана китките на Челси, която изненадващо, не се възпротиви. Егото и достойнството й я потикваха да побеснее за пореден път, да се отскубне и да го удари, но зейналата в сърцето й рана, сякаш имаше нужда да чуе точно това. Очите й се пълнеха все по-често със сълзи и този път нямаше как да ги скрие, дори да се бе опитала. Тя беше слаба. За първи път от много време се почувства напълно уязвима и безсилна, сякаш бе изгубила контрол над себе си и ситуацията - нещо, което й беше крайно непознато.

- Кажи нещо... Моля те - прошепна срещу нея пияното момче, което изглеждаше на ръба на силите си. Челси прехапа устните си и остави сълзите да потекат по снежно-бялото й лице, заговаряйки:

- Ти... Си пиян.

Кайл впи ледения си поглед в нейния и въздъхна тежко, поглеждайки надолу с отчаяние. Не можеше да повярва колко много може един човек да намрази другия, само заради любовта. И точно когато си мислеше, че всичко е приключило, той бързо я притегли към себе си, карайки я да се притисне в гърдите му.

- Мразя те, Кайл - повтаряше момичето, хлипайки.