The Run

Част 10

В този миг сякаш времето спря. Въздухът натежаваше все повече и повече, а дишането на всички изведнъж притихна. В салона настъпи мъртва тишина. Никой не знаеше как да реагира, какво да каже и изобщо имаше ли смелост да го направи!? Та това бе по-малкото братче на Кайл! Деветнадесет годишния Чък!

Челси постави ръка на устата си, усещайки как сърцето й се изпълва с горчива мъка, а очите й със сълзи. Тя не познаваше толкова добре момчето, но се бяха засичали многократно. Това й дойде като гръм от ясно небе и болеше. Много болеше, а дори не бяха толкова близки. Блондинката можеше само да си представя какво му е на Кайл, а Кенет не смееше да помръдне. Те бяха израснали заедно. И въпреки че Чък не беше биологичен брат на Кайл, а основен, всички го обичаха като част от тях. Стан често го описваше като най-жизнерадостното хлапе, Катлин, по-малката сестричка на Кени, винаги си играеше с него, когато по-големите ги игнорираха. Всички обичаха Чък и никой не бе готов за тези новини. Не и сега. Не и на него.

- Кога? - попита Кайл изневиделица, прекъсвайки травмиращата тишина. Момчето впи ледените си очи в жената пред себе си и запази контрол. Това бе едно от най-похвалните му качества - самоконтрола, който си налагаше. Изумително, дори ужасяващо до една степен, се стори на всички как в такъв момент успяваше да се овладее.

- М-Моля... - заекна Анджела. Твърдоглавата, деспотична Анджела Бенет заекваше преди един агент. Това наподобяваше повече на сцена от една траги-комедия, а не на реална ситуация. Анджела никога не се пречупваше.

- Чухте ме, кога убиха брат ми? - думите на момчето режеха като нож през въздуха. Само звука от тях караха блондинката да хлипа иззад Кайл, а Кени се приближи към нея и я прегърна силно.

- Все още се води разследване. На мястото има екипи на ФБР и хора от щабовете ни в Канада - нормализира се гласа й, който все спазваше една и съща равна тоналност.

- Предполагаеми заподозрени? - попита още веднъж той, по-делово. Челси го погледна учудено, дори леко притеснено, но не посмя да каже нищо. Кайл беше наистина уравновесен и много спокоен човек, но в такива шокови ситуации, по-точното сравнение би било с бомба със закъснител.

- Резултатите ще излязат до три часа във Ванкувър. После ще се пратят на нас - отвърна тя. Къдрокосото момче кимна и зададе поредния си въпрос:

- А кога ще пристигнат тук?

- Максимум до утре.

- Чудесно - отвърна финално Кайл и с голяма крачка тръгна към изхода на салона. Всички изведнъж се спогледаха. Кени и Челси с особено притеснение.

- Кайл, чакай! - извика Анджела след него, докато партньорите му го догонваха по дългия бял коридор.

- Кайл стой!

- Кайл! - извика Челси, хващайки го за ръката. Той се обърна моментално, отскубна се рязко от хватката й и изкрещя в лицето на момичето:

- И двамата, и всички оставете ме намира!

- Къде отиваш по дяволите!? - извика Кенет зад него. Къдрокосото момче стисна зъби и отвърна:

- Заминавам за Ванкувър.

- Никъде няма да ходиш! - заяви Анджела, докато високите й черни токчета тракаха по пода. Отново бе пуснала в себе си деспотичната и сурова личност. Нямаше и помен от онази загрижена жена на около четиредесет, с физиономия, която едва ли не наподобяваше лекар, изгубил пациента си.

- Така ли? Вие ли ще ме спрете!? Един шибан убиец не успяхте да спрете да убие брат ми какво остава за мен! Искам да замина? Ще го направя. Само посмей да пратиш хора след мен!

След тези думи всички бяха шокирани. Дори самият Кайл до някъде, но адреналина му се рееше някъде в небето. Толкова ярост и гняв никога не бе изпитвал и това го плашеше. Не само него. Челси и Кени стояха напълно неподвижни, сякаш се страхуваха, че ако предприемат действие, живота им щеше да бъде в опасност. Момчето отново тръгна с разгневена крачка към изхода, а Анджела се завъртя на пети, обръщайки се към партньорите му. Те я гледаха със страхопочитание, готови за поредния изблик на агресия за последните няколко минути.

- Нали не очаквате, че ще си седите тук? Колегите ни ще ви резервират три билета за Ванкувър възможно най-скоро. Молете се тази изцепка да ви е последната, иначе не отговарям за последствията! - изрепчи им се Анджела, размахвайки пръст срещу тях. Челси кимна мълчаливо с глава, неспособна на друга реакция, докато Кенет се поизправи малко по-уверено и като момче, усети, че трябва да поеме инициативата:

- Три билета?

- Да, три. Екипът ви се състои от четирима души. Къде е Марш по дяволите!?

- Т-той не се чувстваше добре и.. - заговори едвам доловимо Челси, но беше бързо прекъсната от гласа на шефа си, който за разлика от нейния, огласяше целия коридор:

- Изобщо не ми пука! Доведете го възможно най-скоро и чакайте в конферентната зала!

След тези думи, брюнетката затрака с токчетата си по дългия път по-ядосана от обикновено.