The Run

Част 26

Не след дълго петимата бяха пред трите големи апартамента. Никой не успяваше да разбере защо агенцията винаги толкова се изхвърляше за комфорта на агентите си. Сякаш се чувстваха гузно, че ги прецакват да жертват живота си, но това им беше работата. Луксът и кичът, които вечно струяха от хотелите, в които отсядаха, бяха напълно ненужни и дори пресилени, според Кенет. Това обаче се харесваше на Дарил, разбира се.

- Да влезем първо в 206 и да видим чий багаж е оставен - предложи Кайл. Всички се съгласиха, а Челси вече плъзгаше картата си през малкия портал. Когато светлината стана зелена, момичето отвори вратата и съзря апартамент с размерите на цялата си къща. Средно висок таван в кремаво, връзващ се със същия цвят стени, мраморен под и просторен хол, снабден с плазма, малка масичка и привидно удобен диван. Миришеше на люляк и някакъв по-тежък аромат, който оставаше загадка за всички.

- Мамка му, тук можеше да се съберем до един - прошепна Стан, пристъпяйки към по малка врата, вградена в стената на хола. Спалнята.

- По-добре че не сме - прошепна злобно Кайл, гледайки към Дарил, който се усмихваше доволно. 'Ебаси, гея' помисли си момчето.

- Очевидно това е твоят апартамент, Челс - обади се от помещението Стан, излизайки с бърза крачка. Толкова му се спеше, че му идеше да легне на пода и просто да затвори очи.

- Супер - прошепна тя, облягайки се на стената, докато все още разглеждаше декора.

- Е, отиваме да видим как сме разпределени ние - заяви Кенет, поставяйки ръка на рамото й. Тя му се усмихна и кимна мило, след което погледна към Кайл чийто скули изпъкваха, а вената на врата му пулсираше.

- Ще си взема душ и ще поръчам нещо за хапване. Умирам от глад - заяви момичето, протягайки се. Тя и Дарил бяха единствените, които успяха да поспят в самолета.

- Добре, до половин час ще дойдем и ние - заяви Стан, излизайки от стаята. Челси се усмихна ведро, преди да затвори вратата на апартамента си и се запъти към банята.

- Да разбирам, че сме по двойки така ли? - попита Дарил спокойно. Кръвта на Кенет кипеше, само гласът му го дразнеше, а какво оставаше до това да го гледа.

- Страшен нюх - изшептя саркастично Стан и плъзна картата си до съседната стая. Беше едентична с тази на Челси, с малкото изключение, че преди да влезеш в хола имаше малък коридор.

- Е? Кой изтегли късата клечка? - изрепчи се Кайл, опирайки се на рамката на вратата със скръстени ръце. Дарил го погледна подозрително и започна да премисля бавно какво беше сторил на тоя тип.

- Това са моите неща и тези на Стан. Кайл, ти и Дарил сте в съседната - констатира Кени, държейки една от тениските си. 'Ти се ебаваш' изпсува наум момчето и изпуфтя нервно, след което се запъти към своята стая и я отвори.

- Хей, и аз не го харесвам, но какво му става на Кайл? Държи се сякаш са смъртни врагове - прошепна Стан към Кени. Русото момче вдигна рамене и отвърна:

- Не го кефи идеята някакъв си разузнавач да го командори.

Лъжа.

- А теб те кефи? - попита отново Стан, поглеждайки го учудено.

- Все ми е едно. В момента имам по-важни неща, за които да се тревожа.

Отново лъжа. Кенет мразеше това зализано протеже на Джеймс Бонд, повече от всеки друг, просто не го показваше. Опитваше се да крие емоциите си пред този тип, защото знаеше, че е ненадимнат психолог. А Кени мразеше, когато някой знае твърде много за него.

- Прав си, дано само не се сбият. Анджела ще откачи... - констатира Стан.

През това време Кайл подреждаше нещата си в едната част на огромни гардероб пред леглото си. Стаята на момчетата беше доста по-голяма от тази на Челси, но беше разбираемо - трябваше да съберат две легла и съответно гардероби. Докато се занимаваше с дрехите си, Кайл отново превключи в боен режим.

- Ти ли измисли плана? - попита го директно рижавото момче. Дарил се обърна към него, разкопчавайки бялата си риза и седна на леглото. Той въздъхна уморено, поставяйки лакти на коленете си и заговори спокойно:

- Кайл, виж искам да сме приятели. Не разбирам защо не ме понасяш. Наистина, през целия път си го мислех и нямам обяснение.

- Попитах те нещо - повтори момчето вече по-настойчиво. Той се обърна срещу русия мъж и впи погледа си в него.

- Дори Деймън ти каза, че го измислихме двамата. Сега ще ми кажеш ли защо ме мразиш? - настоя мъжа.

- Двамата? Проституцията никога не е била на дневен ред в мисленето на Деймън, а повярвай ние сме работили доста време заедно. Въртял се е около пласьори, зависими, сводници и така нататък, но никога не е излагал само момиче пред подобни хора.

- Намекваш, че се опитвам да убия Андерсън ли? - учуди се Дарил, облягайки се на дланите си. Кайл пристъпи към него и изсъска срещу лицето му:

- Намеквам, че ако нещо й се случи, ще ми влезеш в досието