The Run

Част 49

- Не искам... Да стра-даш... Заради мен повече - заговори несвързано Кайл и се загледа в мраморния под. Челси извърна очи към него и видя колко мъка и отчаяние се бе насъбрала в това момче. Тя протегна лявата си ръка и погали нежно дясната му буза, усещайки наболата брада. Допир, който беше отдавна забравен, отново разпали кръвта на момичето, но не по онзи особен начин. Този път беше различно, защото чувството за порочна страст, бе заменено от чиста привързаност и загриженост.

- Какво... Правиш..

- Късно е. Ела, ще ти помогна - промълви Челси, умело криейки истинските си емоции, които сякаш допринасяха за растящата болка в сърцето й. Блондинката помогна на Кайл да се изправи и бавно закрачи към канапето, където той буквално се струполи и веднага заспа. Челси взе едно меко одеало и покри пияния си приятел, след което се спря за секунди и позволи на частта от себе си, която изпитваше едни определени чувства към Кайл, да се наслади на гледката. В този момент мислите й се блъскаха толкова отчаяно в главата, варирайки от една крайност в друга и реши да направи нещо, което преди около час й се струваше като лудост. Челси се наведе над спящия Кайл и хвана косата си, за да не го подразни, когато допря устните си до неговите съвсем леко, след което виновно закрачи към стаята си.

Часовете минаваха и нощта се изниза неусетно бързо. Всички все още спяха, преуморени от вчерашната задача, освен Станли, който отново бе станал преди останалите. Момчето беше на балкона на апартамента им, пиейки от най-силното кафе, което се намираше в кухнята им. За пореден път се убеждаваше, че такова нещо като отказване на кофеин, алкохол и цигари, е невъзможно.

- Мамка му - изруга той, чувайки пейджъра си от хола. Той се втурна светкавично към устройството, което звънеше достатъчно силно, за да събуди целия етаж. Станли взе пейджъра и максимално бързо го долепи до ухото си, за да не чуе спящия Кенет, който и без това не можеше да мигне с дни от притеснение.

- Станли Мар...

- По дяволите, Марш, какво ви става на всички!? Защо не си вдигате пейджърите? Не сте на почивка! - разкрещя се вбесено Анджела, ходейки напред назад в голяма сива зала.

- Разбирам, но аз... Аз ставам първи, а те вчера бяха по задачи и... - опита се да ги оправдае момчето, но безуспешно.

- Не ме интересува! - извика финално жената, след което изведнъж смени тона и заговори напрегнато. - Кенет спи ли?

- Да.

- Тогава ме слушай внимателно. Ще получите имейл със запис, който ни беше изпратен вчера, точно когато се прибрахте. Станли... Обещай ми, че каквото и да става, Кенет не трябва да разбира от вас!

- Госпожо Бенет, какво се е случило? - попита нетърпеливо момчето, предусещайки лошите новини, които бяха напът да се излеят като отрова.

- Сестрата на Кенет... Мъжете, които помагат на Браян... Изнасилили са я. Има го на запис.

За секунда дъхът на Стан секна и дори не успя да усети кога е излял горещото кафе върху ръката си. Не можеше да повярва какво чува, всичко му се струваше като един ужасен кошмар, чийто край беше далеч.