The Run

Част 65

Минути по-късно по дългия коридор се зададоха тримата агенти. При вида на русокосия, Челси се затича плавно и бързо го прегърна, обвивайки ръцете си около напрегнатото му тяло.

- Кени... - прошепна тя.

- Челси... Кайл. Благодаря, че ми каза - погледна към Кайл момчето и потърка гърба на приятелката си с тъжна усмивка. Рижавият кимна мълчаливо, пъхайки ръце в джобовете си, после ги извади и кръстоса пред гърдите и отново същото действие.

- Тъй като виждам, че всички сте вече налиния, това са координатите. Разполагате с две коли спортен модел, така че се разпределяйте кой как иска да... - заговори някакво слабо русо момиче срещу петимата. Кени я изгледа с погнуса и измърмори:

- Сякаш има някакво значение.

- Да, агент МакКормик, има. Дарил ще остане тук, в случай, че се наложи да се водят преговори. Вие тръгвате. Засега ще си затворя очите на това, на което бях свидетел по-рано, но при повторен...

- Не ми пука, малката - заплаши я Кени и изхвърча през изхода, взимайки ключовете. В този момент агентите се спогледаха изплашено, а Станли заяви:

- Аз задължително съм в неговата кола. Тръгваме.

'Мамка му!' изруга наум Челси, поглеждайки към единствения й избор - Кайл. Тя взе ключовете, заедно с папката и се запъти към шофьорското място.

- А, не! Без тия, дай ми ги - заповяда къдравият.

- О, я се разкарай.

- Няма да те оставя да шофираш! Рискуваш два живота така, взеха ти кръв! - извика момчето срещу нея. Челси стисна зъби, поради факта, че й идеше да му изкрещи в лицето: 'На трима! И вината е... Наша.'

- Не ми се спори - измрънка момичето, замеряйки Кайл с ключовете. Той се усмихна победоносно и размени мястото си с това на Челси. Докато се качваха в колата, другата, в която бяха Кени и Стан, профуча през тях с бърза скорост.

- Видя ли кой кара? - попита Челси разтревожено, а Кайл вдигна рамене и влезе безмълвно.

Не след дълго четиримата вече пътуваха. Мълчанието и в двата автомобила беше повече от очевидно, чак натрапчиво. Това обаче никак не се харесваше на рижавия, чието любопитство блуждаеше неспирно в посока защо блондинката до него не отронваше и дума след прегледа. Кайл въздъхна и най-накрая събра смелост да попита:

- Какво ти казаха вътре?

- Не е твоя работа - отвърна лаконично Челси, продължавайки да се взира в пустия път през прозореца. Кайл завъртя зелените си очи и продължи със същия равен тон:

- Поне ми кажи лошо ли е?

- Казах, че не те засяга!

- Защо се държиш така, по дяволите!? Казах ти толкова много неща онази нощ, бях повече от откровен с теб и ти пак продължаваш да ме измъчваш с твоите глупости! Не си честна, Андерсън! Държиш се като пълна кучка! - нервите на момчето се скъсаха до една, докато Челси го гледаше с изпепеляващия си гняв. Идеше й да му забие шамар и да го овика за всичко, което се бе случило, но съзнаваше добре, че нито е момента, нито пък имаше силите да го стори. В момента всяка една нейна мисъл беше насочена към това малко човече, растящо в утробата й, независимо от настроенията на околните.

- Може би просто трябва да спреш да се занимаваш с мен, в такъв случай. Ще е по-добре за всички - отговори момичето, усещайки болката, с която изговаряше думите.

- Това ли ти е решението? Значи всичко, което ти наговорих е било напразно?!

- Напразно ли!? Кайл ти ме нарече курва, после твърдеше, че ме обичаш! Кое е напразно, по дяволите!? Ти си безсърдечен, вманиачен егоист, на когото не пука за нищо освен за собственото му състояние!

- Така ли!? Значи факта, че от няколко дни насам се опитвам да говоря с теб и да се изясним, не значи нищо!? - извика в отговор рижавия, неусетно увеличавайки скоростта. Челси моментално забеляза как скоростомера полудява и заяви категорично:

- Кайл, намали веднага!

- Защо?! Знаеш ли, така и така вече се мразим очевидно, защо просто да не се разбием някъде, а? Брат ми е мъртъв, майка ми и баща ми са съсипани, момичето, което обичам ме мрази! За какво ми е да..

- Бременна съм, Кайл, намали! - изкрещя в лицето му момичето и обхвана своето собствено в длани. В този миг, къдрокосият усети как сърцето му изведнъж забави ритъм, а пулсът му ставаше все по-недоловим. Краката му като по команда изпълниха казаното от Челси и набиха спирачки, карайки ги да се заковат на място.

- Какво? - прошепна той, поглеждайки изплашено към момичето, което плачеше неспирно на седалката до него, усещайки как света му се сриваше все повече и повече.

A.N: Реших, че ще е добре да сложа и песента, която инспирира тази глава. Дано ви хареса! :)