The Run

Част 5

През това време, Челси вече си беше вкъщи и оставяше чантата си на закачалката в коридора. После събу обуквите си и закрачи по чорапи в дневната, където майка се беше зомбирала в Джейми Оливър, който трескаво обясняваше нещо за някакъв спанак.

- Здравей и на теб, госпожо Андерсън - поздрави момичето, сядайки до майка си. Жената извъртя сините си очи към нея и се усмихна ведро, заговаряйки:

- Извинявай, миличка. Просто ми беше интересно. Човекът говореше за различните групи хранителни вещества в храните и имаше една много интересна теза за желязото в...

- В спанака. Да, мамо, знам. Ще взема да стана като Попай след някой и друг ден - пошегува се момичето, заглеждайки се в готвача. Лий Андерсън се нацупи леко, засмя се и каза:

- Няма да е зле. Къде са ти мускулите, само кожа и кости си?

- Тренирам, мамо. С университета и постоянните прищевки на лекторите е малко трудно да съвместявам и двете.

- Почакай, докато почнеш работа - пошегува се жената и погледна дъщеря си още веднъж. Сякаш се опитваше да я анализира, което веднага привлече вниманието на блондинката:

- Какво има?

- Нищо, нищо... Просто.. Помня, когато си говорехме за училище и госпожа Дейвис, която ти се караше, че рисуваш по стените с Бети и Уаят, а сега... Отваряме тема за работа - отвърна тихо жената. 'О, не, пак сантименти' мислено завъртя очи момичето и се усмихна тихо, след което попита:

- Кога се прибира татко? Мислех, че си е вкъщи вече.

- Шефът му го е задържал. Имал предложение за него. Вероятно по-висока позиция.

Бащата на Челси беше нещо като интериорен дизайнер, но не съвсем. Той по-скоро помагаше в това как да изглежда мебела преди да се пусне в продажба и ако имаше някакви неточности, да се отстранят. Отскоро отговаряше и за превоза на материалите, а сега вероятно щеше да получи още задължения.

- Татко трябва да си основе офис. Малка фирма, в която той работи по своите си правила, а не да позволява на друг да издевателства над него - констатира момичето, прегръщайки колената си. Майка й се приближи до нея и заговори тихо, трогната от това, че дъщеря й мисли за баща си:

- Челси, те не издевателстват над него. Така се случват нещата, когато си добър и съвестен работник. Шефът му пък е доволен от него и иска да му плаща повече, но за това трябва да работи по-трудни задачи.

- Знам как става, но ми се струва, че прекалява - констатира момичето, когато вратата се отвори. Майк влезе вътре, остави куфарчето си на масата в трапезарията и заяви радостно, отпускайки възела на вратовръзката си:

- Имам предложение за командировка! В Калифорния!
'Калифорния?! Пич, ебаваш ли се' помисли си девойката, а по лицето й бе обрисуван шок и дори упрек.  

- Майк това супер, но... За колко време? Чакай, кога? - въодушеви се Лий, след което започна бавно да асимилира казаното и вече не беше толкова развалнувана.

- Трябва да замина на 2 октомври - заговори бащата, а Челси погледна към календара и го прекъсна:

- Тоест след два дни. Браво, татко. И ти се съгласи веднага, така ли?

- Миличка имам да помисля до утре, но днес обсъдих условията.

- За колко време няма да те има? - попита по-спокойно и някак си напрегнато съпругата му. Майк отиде до нея, целуна я по челото и заяви:

- Курсът е максимум три месеца, но попитах дали не може за по-кратко и Кларк каза, че минимума е тридесет дни.

- Щом си обсъдил условията си с единия крак в Калифорния, баща ми. Мамо, честито татко заминава за Западния бряг. Поздрави на Дре и Снууп Дог - заяви момичето с досада и стана от дивана.