The Run

Част 31

Някак си тази непринудена голота го вбесяваше, а Кенет едвам се сдържаше да не я разкъса. Челси подучи злобния му коментар и присви очи, отвръщайки:

- Моля? Я, повтори.

Кайл впи ледените се зелени очи в нейните и не посмя да отрони и дума. Мразеше тая шибана рокля, мразеше начинът, по който й стоеше, мразеше всичко в нея. Дори самата Челси в момента, а тя от своя страна изпитваше особена болка от думите му.

- Ъ, така... Тръгвайте, клубът е наблизо до колкото разбрах. Ще го намерите, казва се 'Ла Кока' с големи червени букви - обясни Стан, разсичайки напрегнатата атмосфера с думите си. Тримата кимнаха мълчаливо, след което тръгнаха към вратата. Единственото, което издаваше звук, бяха високите черни токчета на момичето.

- О, и микрофоните ви да са включени, не забравяйте - подсети ги чернокосото момче и седна пред двата лаптопа. Кенет кимна и заяви:

- Аста ла виста. Ще се върнем скоро.

- Успех - усмихна им се Стан, след като излязоха. Той се обърна към приятеля си и го попита объркано:

- Хей, защо се държиш така? От няколко дни си страшен задник.

- Знам, нямам идея защо - отвърна Кайл. Излъга. Много добре знаеше коя и по-скоро кой е причината. Просто не искаше да си го признае дори на себе си.

- Защо не поспиш малко? Аз ще отида да взема нещо от супер маркета, гладен съм - предложи момчето, ставайки от леглото. Кайл въздъхна и прокара пръсти през къдриците си, след което отговори по-ведро:

- Не, няма нужда, аз ще отида. И без това искам да се разходя малко.

- Сигурен ли си?

- Да, Стан, сигурен съм. Какво ти се яде? - попита го рижавият, тръгвайки към входната врата. Момчето вдигна рамене и отвърна:

- Пица може би?

- Добре, връщам се след малко - каза Кайл и изхвърча от стаята. Трябваше му малко свеж въздух, няколко цигари и аспирин. Не му стигаше факта, че за двадесет и четири часа беше спал едва пет, а на всичкото, отгоре го болеше и главата. Едно знаеше със сигурност, напрежението, което се създаваше в последните няколко часа му идваше в повече.

През това време, тримата агенти те първа влизаха в задименото помещение. Музиката беше толкова силна, че всеки един бийт се усещаше като импулс в тялото, а оскъдната светлина правеха мястото да изглежда още по-противно. Поне според тях. По това си приличаха, всъщност това бе единственото, по което си приличаха и бяха на една мнение - мразеха шумотевици и навалици. Миризмата, която се носеше из въздуха бе отвратителна, но добре позната - цигарен дим, примесен с марихуана и други ароматизиращи вещества. Беше задимено и пълно с полупияни хора, викащи и танцуващи във всички посоки. Точно заради това, Кенет бързо хвана ръката на Челси и я прилепи до себе си. В навалицата лесно можеше да я изгуби. Тя се обърна към него, а той извика с цел да го чуе:

- Има много хора! Ще се изгубим.

- Какво? - извика Челси, проправяйки си път между неадекватните тийнейджъри. Няма и след от Дарил, явно бе тръгнал още по-напред, но тълпата го скриваше тотално. Челси можеше да се закълне, че бе видяла поне трима, които приличаха на него до момента. Тя дръпна Кени по-силно за ръката и двамата бързо се промушиха до бара, когато видяха русия мъж, оглеждащ се наоколо. Той се присъедини към тях и застана до момичето, викайки до ухото й:

- Ще поръчам уиски. Вие се опитайте да се свържете със Станли и Кайл.