The Run

Част 23

- Баща ми е на другия край на страната. Как очаквате да го върнете? - попита саркастично тя, опирайки се на стената зад нея. Деймън затвори очи и въздъхна тежко, сякаш се бореше с разрешаването на национален проблем, а не това как ще съберат зрели хора на едно място. Ставаше дума за безопасността им!

- Като му обясним спокойно, че живота му е в опасност - заяви тъмнокосия мъж. Това се харесваше на Челси, винаги беше адски строг, не търпеше издънки, но в същото време бе най-добрия приятел на всички в групата. Дори невъзможното с негова помощ ставаше възможно.

- Майка ми се е побъркала, за десети път ми звъни - измърмори Кени, вдигайки телефона. Всички обърнаха глави към него, а той напрегна всяко едно мускулче в тялото му, усещайки как адреналина му се покачва.

- Нямаме време, отидете да пробвате пистолетите, Травис ще уреди пътуването и след час се срещаме в конферентната зала. Окей?

- Да - казаха тримата в един глас, без Кени, който все още слушаше разплаканата си майка. Сърцето го болеше само като си помислеше колко мъка се е насъбрала в тази жена. Как изобщо се държеше? Единствената й дъщеря, най-малкото й детенце беше отвлечено от някакъв психопат!

След няколко минути всички бяха на стрелковата площадка, екипирани с предпазни очила и шумоизолиращи слушалки. Мястото приличаше на грамадно мазе с четири коридора, а в края на всеки имаше по една мишена. Разстоянията бяха стандартни - разделени на десет и двадесет метра. Не бяха предназначени за стрелба с друг тип оръжие освен пистолет. Не след дълго в помещението изръмжаха първите няколко изстрела. Куршумите на Кайл се забиваха един след друг в участъка приет за сърце и гърди на мишената, а тези на Стан по-скоро бяха насочени към гърлото му. Когато и последния, седменадесетти, куршум от оръжието на момичето прониза картона пред нея, тя се обърна към Кени, който проверяваше пистолета си и това дали е празен. Стан се запъти към мишената си, поглеждайки към тази на русото момче и заяви:

- Мамка му, Кенет. Направил си го на решето.

И действително бе така, седемнадесет дупки бяха пробити в белия картон и то във фатални части от тялото. Бели дробове, гръден кош и стомах.

- Лесно е, когато си имаш мотив - изрепчи се той, хвърляйки пистолета на масата. Той изхвърча в коридора, тръгвайки към конферентната зала, а след него закрачиха тримата му приятели.

- За първи път се страхувам от него. Наистина се страхувам - прошепна Челси, гледайки разгневената му походка и свитите юмруци. В главата на русото момче се блъскаха всякакви мисли и сценарии. Място не можеше да си намери от притеснението, което бе завзело всички възможни клетки в тялото му, а тревогата му растеше с всяка изминала минута неизвестност. Чувстваше се лично отговорен за случилото се на сестричката му и това определено пречеше на трезвия му разсъдък.

Когато отново се върнаха в добре познатата конферентна зала, четиримата седнаха около черната маса и зачакаха търпеливо появата на Анджела. Не след дълго, токчетата й затракаха по пода, а след нея се присъединиха Деймън, Травис и Дарил. Последният беше квалифициран разузнавач с невероятен чар и хъс към нещата. Хич не му убягваха детайлите на заподозрените му, а във внедряванията беше ненадминат. Не случайно Деймън често се допитваше до него, при процеса на създаване на план.

Дарил беше висок мъж, с ледени сини очи и перфектна, мръсно русо коса. Бе типът чаровник, който с усмивката си дърпаше конците на ситуацията, а когато си отвореше устата - проблемът вече не съществуваше. Дипломат по душа, двоен агент по призвание и изявен Дон Жуан, познат на по-голямата част от женската аудитория на агенцията. Дори Анджела се изчервяваше понякога, когато мине покрай нея и усети острия му мъжи парфюм, а тя бе корав орех. Имаше нещо загадъчно в този мъж - не е приказливец, но знае много, обича да общува, но спестява важни детайли. Ако трябва да обобщим, разсъждава повече от колкото споделя. Кайл, Кенет и Стан изобщо не го харесваха именно заради тази негова игрива черта. Успяваше да сломи дори най-трудните характери само с един разговор, а действаше като опият на жените.

- И така, паспортите ви и документите са готови, отново - заговори Травис, намествайки очилата си по-добре на носа. Наблегна на думата 'отново', което накара кръвта на рижавото момче да закипи, но успя да се овладее. - Също така са преведени по десет хиляди долара на човек в сметките ви.