The Run

Част 40

3 дни по-късно

- Хайде, Челси! - повиши тон Стан, чукайки на вратата й. Момичето отново завъртя очи, въздъхвайки и отвори:

- Като не ви се седи отвън, ще ме изчакате вътре.

- Но ти се бавиш вече тридесет минути - запротестира Кайл. Челси впи погледа си в неговия и усети прилив на адреналин, циркулиращ в кръвта й. Идеше й да му забие шамар за дето се държеше сякаш не му пука за нищо.

- Ще се бавя колкото искам, ако си толкова нетърпелив, тръгвай - изрепчи му се тя и се врътна отново пред огледалото в коридора. Станли потърка врата си неловко, усещайки как седеше в окото на бурята, която бе напът да се развихри. За щастие, Кайл само се подсмихна мълчаливо и отмести погледа си към празния коридор. По-приятно му беше да изучава шарките на килима, от колко да вижда момичето, в което беше безнадеждно влюбен, облечено като уличница.

- Ако ще те успокои, обувките ти отиват - промърмори Стан, опитвайки се да завърже разговор. Челси се обърна към него, засмя се тихо и отвърна, преди да се наведе, за да увие тънките дълги ластици на токчетата около крака си:

- Не си особено добър в комплиментите.

- И преди са ми го казвали - засмя се той и я погледна. Блондинката бързо заключи стаята си, след което заговори:

- Не сме ги изпуснали нали?

- Ами не се знае, с твоето безкрайно мотаене - заяде се Кайл. Боже, идеше й да му забие юмрук в лицето. Тя се засмя самодоволно, ходейки гневно и отвърна:

- Не говоря с теб, а и питах Стан.

- Да го беше уточнила.

- Не, не сме ги изпуснали. А вие престанете да се джафкате, вече ми надухте главата, а даже пет минути няма, от както сте на едно място - упрекна ги Стан, поглеждайки злобно към двамата. Челси веднага въздъхна отегчено и продължи да върви към изхода на хотела.

Не след дълго, тримата се намираха пред един доста по-голям клуб, в сравнение с този, в който бяха първата нощ. По-голям и противно на очакваното по-празен, спокоен и тих. Единственото, което се чуваше бяха витаещите ритми на Тупак, Биги Смолс и компания, преправени в модерен вариант. Намираха се в един от най-неизвестните и отлични нощни клубове за стрийптиз и други дейности в Баранкиля.

Съблазнителните момичета, увиващи се на пилоните караха всичко да изглежда толкова приятно и неангажиращо, но не беше така. 'Ел серпиенте' бе известно с множеството си наркомани и проститутки, които се срещаха всяка вечер тук. А дори и през деня, когато уж работниците подготвяха пилоните и масите за по-късните часове. На това място, времето течеще различно. Не само заради опияняващия ритъм, въздухът, наситил се с цигарен дим, но и заради сделките, случващи се всекидневно. Разбира се, това заведение не беше случайно - Октоподът бе негов пряк съсобственик. Той и още един мъж, под псевдонима - Карлос, но всички го познаваха като Б.К.

Часът бе малко след полунощ, а животът тук те първа започваше.

- Чувствам се адски некомфортно - промърмори Челси, хващайки крайчетата на прилепналата си къса кожена пола. Тя се опита да ги издърпа още по-надолу, но дрехата беше твърде тясна.

- Щях да се изненадам, ако ти беше готино - заяви Стан, опитвайки се да се впише в обстановката. Момичето му хвърли един злобен поглед, но бързо се ориентира към една маса, в близост до страничния пилон. Там седяха въпросните Майкъл и Тъкър, наслаждаващи се на компанията на две момичета - една руса, а другата червенокоса. Клечави жени, на не повече от двадесет и няколко, облечени в лъскави сиви бански на половинки и скандално високи токчета, подчертаващи вида им. 'Мамка му' помисли си Кайл, отделяйки специално внимание на русото момиче.

- Знаехме, че ще сте точни, но пък чак толкова - засмя се Майкъл, ставайки от мястото си. Той избута леко червенокоската и подаде ръката си към момчетата, за да се здрависат.

- Започва се - прошепна Кени в слушалките им. - Успех.