The Run

Част 55

- Ние не...

- Дете е изнасилено! - извика ядосано Анджела, удряйки по масата. Челси притаи дъх, сякаш ударът беше предвиден за нея, а очите й отново се насълзиха, давайки си сметка за всичко случило се. След думите на жената, Кайл прехапа езика си и погледна в земята. Знаеше, че ако не го беше направил, това щеше да му коства работата.

- Имате ли изобщо някаква представа как е Кенет в момента? Не! Така си и помислих. Защо не му се обадите да го попитате? Защото е упоен, ето затова! - продължи с гнева си русата жена и седна яростно в мекия си черен стол. Тя бързо бръкна в някакъв шкаф, изваждайки четири сини папки и ги хвърли по масата, така че да се плъзнат до агентите.

- Това са списъците ви с оръжия, мястото където ще отседнете и плана, който изготвиха колегите в Джърси. Тръгвате веднага.

- Почакайте. Как е той? - престраши се да говори Челси и погледна към жената със зачервени очи. Беше я срам от състоянието й, но не можеше да направи друго.

- Както казах, упоен е. До няколко часа ще се събуди - отговори лаконично Анджела и завърши. - Тръгвайте и не се връщайте без добри новини, иначе кълна се...

За щастие, телефонният звън я прекъсна. Толкова ярост и първичен гняв се побираха в това крехко, но жилаво създание. Чак беше плашещо до какви крайности можеше да стигне жена. Жена, която съприживяваше болката както на Кенет, така и на майка му. Самата Анджела бе родител на две прекрасни момиченца - Анна и Лейла. И през ум не й беше минавало, ако нещо им се случеше. Още по-малко пък да бъдат изнасилени. Затова в момента, болката и яростта, които бяха окупирали мислите й изведнъж се превърнаха в ужасен кошмар, който никоя майка не трябваше да изживява.

- Хайде - каза финално Стан, грабвайки папките. Той изхвърча от малката стая, последван от приятелите си и с бърза крачка се насочиха към колата.

Два часа по-късно Анна и Гейбриъл все още стояха в апартамента на Кени в Баранкиля, чакайки момчето да отвори очи.

- Вече започвам да се притеснявам. Може би не трябваше да го инжектираме с цялата доза - заговори тихо момичето, ходейки напред назад. Гейбриъл завъртя кафевите си очи и изсмутя, напрегнато.

- Дай му още малко време. По-добре от мен знаеш как действа системното изтощение върху човек. Нали ни казаха, че не е спал добре последните няколко нощи - е ето шанс да си навакса - отвърна мъжа спокойно, прокарвайк пръсти през косата си. Анна завъртя очи, поклащайки глава и отново седна на фотьола срещу канапето.

Не след дълго, русото момче отвори бавно очите си и примига няколко пъти. Усещаше ужасна болка в бедрото, но нищо не можеше да се сравнява с тази в главата и онази пронизващата, която се бе загнездила в сърцето му. На всичкото отгоре му се и гадеше.

- К-Къде... Трябва да я намеря... - заговори тихо той, а двамата специалисти се събраха до него. Анна хвана раменете му и го стисна силно, за да дойде на себе си по-бързо и прошепна тихо:

- Спокойно, всичко е наред.

- Как... Как така!? Къде е тя!? Къде е Катлин!? - извика Кени, но отново беше възпрян от болката в крака. Той стисна зъби и отново легна на канапето