The Run

Част 56

Русият се огледа наоколо, задиша учестено и продължи с въпросите:

- Къде са другите!? Те знаят ли?

- Кенет, първо искаме да се успокоиш. Знаеш правилата - отвърна Гейбриъл. 'Майната им на шибаните правила' помисли си Кени и стисна очи, пое си дълбоко въздух и се опита да успокои себе си, заради шока, в който се намираше. Той се изправи бавно и отново стисна челюстите си.

- Така... Другите, относно тях... Намират се в Санта Марта - заговори спокойно момичето, поставяйки ръка на рамото на русото момче. Той я погледна шокирано, смръщвайки вежди и извика:

- Как така!? Те... Аз ли съм последния, който научава за изнасилването на собствената ми сестра?!

- По дяволите, Кенет, успокой се! Нищо не променяш с постоянното си викане и буйстване! Анджела ги извика моментално след като разбраха. Последното, което искахме е ти да знаеш още с отварянето на очите си. Опитваме се да те предпазим от самия теб, Кени, защо не го проумяваш? - опита се да го вразуми Гейбриъл, но очевидно безуспешно. Русокосият зарови лицето си в дланите и не след дълго сви ръцете си в юмруци. Той удари няколко пъти по канапето и усети как две горчиви сълзи се спускат по бузите му. Мъката, която раздираше сърцето му в момента, се оказа непосилно трудна.

- Аз трябваше да я защитя... Трябваше да я опазя! Тя беше моя отговорност! Тя е моята малка сестричка! - извика срещу мъжа Кени и го хвана за раменете. Гейбриъл го прегърна силно, усещайки болката, която изпълваше гласа на момчето и отвърна:

- И все още можеш да го направиш! Кенет, нищо не е свършило, но всичко зависи от теб. Успокой се, говори с нас и отивай при другите. Те имат нужда от теб. Катлин има нужда от теб!

- Аз... - прошепна Кени, след което сякаш превъртя отново думите на мъжа. Това изведнъж му вдъхна кураж, а адреналина, който до преди малко се рееше в небесата, сега отстъпи място на здравия разум и мотивацията, които го тласкаха към едната му единствена цел - да спаси сестричката си. Кенет погледна към двамата лекари сериозно и отвърна с равен тон. Плашещо равен:

- Да започваме тогава.

- Дарил, спри моля те - заговори Челси тихо, държейки се за корема. Той я погледна въпросително и продължи да кара по пътя, наподобяващ магистрала без натовареното движение.

- Какво? Не мога да спра! И без това закъсняваме - отвърна русия мъж, а Кайл и Стан се активизираха от задната седалка.

- Какво има? - попита загрижено рижавия, поглеждайки към Челси.

- Спри, моля те! Зле ми е! - почти извика момичето, след което колата усезаемо намали скоростта си и се отби в една тясна уличка, която имаше задънен край. Русото момиче изхвърча от автомобила и се втурна към един голям отпадъчен контейнер и започна да повръща.

- Какво й става?! - попита Дарил, поглеждайки назад към момчетата. Кайл веднага се затича към приятелката си, докато Стан вадеше вода от сака им с лични принадлежности, след което го последва.

- Челс! Челс, добре ли си? - попита я къдрокосото момче, приближавайки се до нея. Челси започна да ръкомаха с ръце, в знак да се маха, но състоянието й крещеше друго. Тя коленичи на земята, кашлейки и заговори, до колкото й беше възможно:

- Раз-Разкарай с-се...

- Ей, ей, ей какво става? - попита Стан, клякайки до нея. Той погледна към Кайл, който поклати глава и й помогна да се изправи, омотавайки ръката й около раменете си.

- Челс, как си? - поинтересува се Станли и напои някаква черна тениска, след което бавно я приближи до устните й. Момичето му благодари тихо и продължи да крачи към колата.

- Може да е настинала. Или нещо от храната - предположи Кайл, след което плавно я настани на задната седалка.

- А може да е от стреса. Както и да е, остани при нея, аз ще седна отпред - заяви Станли, слагайки си колана. Челси определено се чувстваше отвратително, но не в безсъзнание, което автоматично означаваше, че бе чула целия разговор. Тя веднага побърза да се намеси:

- Добре съм, не ми трябва помощ. Просто ми прилоша.

- Бледа си като платно, мамка ти. Поне сега спри да се дърлиш - изпуфтя Кайл, отваряйки прозореца си, за да влиза въздух. Челси впи кафявите си очи в него и процеди:

- От теб ми се гади още повече.

Кайл много добре долови думите на облегнатото на него момиче, но не реагира. Прехапа езика си, за да не каже поредната глупост заради която отново щеше да съжалява. Напоследък, това беше взело да му става навик - върши нещо необмислено, извинява се и нещата се оплитат двойно, вместо да се наредят. Като омагьосан кръг от простотии.