The Run

Част 69

- Ако легна, лягате. Ако стана, ставате - измимикира Кайл, а те кимнаха. Моментът настъпи, всичко притихна, когато изведнъж един от мъжете се строполи на земята, а другите се втурнаха към него. Единият от мъжете се развика, но скоро и той беше уцелен, а последният уплашено започна да се оглежда наоколо, изваждайки оръжието си. Мъжът от предната седалка също излезе и попита нещо на испански, но не след дълго се затичаха в сградата.

- Вие сте! Давайте, бързо! - изкрещя Кенет в слушалката и в този миг адреналина запрепуска с бясна скорост във вените на тримата. Кайл моментално се изправи, насочвайки пистолета към бягащия срещу него човек и натисна спусъка, карайки го да се строполи на земята. Няколко изстрела след това последваха, за да се увери, че бе мъртъв, докато Стан прескачаше един от барелите, прострелвайки другия в рамото. Мъжът изкрещя звучно, насочвайки оръжието си срещу него и за съжаление успя да уцели крака на Станли, малко под коляното. Момчето извика от болката, навеждайки се, но се прицели за последно, вкарвайки финалната гилза между ребрата на човека. Челси се затича към колата с бързи темпове, изчаквайки момчетата. Тя хвана дръжката на вратата и веднага след това я отвори, откъдето се разкри ужасяваща гледка. Браян бе насочил пистолет към Катлин, плачеща от страх, в изпокъсаните си дрехи.

- Знаех си, че е твърде хубаво, за да е истина! Къде е Кенет? О, Кенет! Малката ти сестричка иска да я видиш! Тя много се затъжи за теб, Кени! - викаше мъжът. Беше по-противен дори от първия път, в който го видяха. Лицето му се бе застарило три пъти повече, кожата му също бе нюанс по-тъмна, а очите му - все по-свирепи. За гласа да не говорим, той по-скоро звучеше като демонски рев, отколкото като човек.

- О, Кенет! Помниш ли как Станли уби сестричката ми пред очите!? - извика мъжа.

- Мамка му... - прошепна Челси, гледайки изплашено, но не смееше да помръдне ръката си, която държеше насочен пистолет към Браян. Сърцето на Кени ускори ритъм, стискайки зъби, но знаеше, че Катлин е жива. И беше там! А до нея бяха хората, на които имаше пълно доверие. Знаеше, че тя вече е в безопасност. Сега му остана само яростта.

- Е, сега ще ти предложа същото зрелище! - изркещя мъжа, ритайки с крак другата врата на автомобила. Той издърпа момиченцето за косата, карайки я да изпищи от болка, а Челси веднага счупи две от димните гранати в земята, което накара мъжа да се задави, но не последва изстрел. Кайл и Стан веднага се втурнаха в пушека, причинен от димката, докато Челси трескаво търсеше по пода момичето. Когато най-накрая улови нечия тънка ръчичка, тя бързо я хвана и леко я изнесе от сцената.

- Катлин - прошепна тихо Челси, прегръщайки детето толкова силно, колкото и тя вкопчи малкото си изтормозено тяло в нея. Момиченцето захлипа неудържимо, а скоро след това се чуха два проглушителни изстрела и двама паднали. Изведнъж в склада настъпи мъртвешка тишина. Ужасяващото приглушаване продължи още няколко минути, след които димът започна бавно да се вдига, а на земята лежаха двама човека. Кръвта на момичето се смрази при вида на гледката, която се разкри пред нея. Тя сложи ръка на устата си, с цел да сподави вика, който напираше, а сълзите й сякаш по команда се застичаха по лицето й, докато Станли правеше всичко възможно да събуди, лежащия безжизнено на земята, Кайл.

- Кайл, събуди се! Кайл, хайде, отвори очи! Кайл!

- Кайл! - изкрещя Кени в слушалката, след което се чу прошумоляването от изпуснатия снайпер и тичащите крачки на момчето.