Краят

107 3 0
                                    


'Миличкото ми момче, върни се... Моля те! Защо ме остави, Кайл... Защо и ти си тръгна от мен, толкова ли бях лоша? Защо, миличък, защо? Толкова те обичам, всички толкова много те обичаме. Липсваш ми! Дори не успях да видя лицето ти за последно, не успях да те целуна като майка, не успях да ти кажа, че ти си моето съкровище! Нищо... Върви при брат си, вие никога не сте били разделени. Нищо не успя да ви раздели... Нищо. Нищо! Кайл, Чък... Обичам ви, дечицата ми... Моите мили дечица!' скърбеше жената.

'Ти искаше щастие. Защо не се пребори за него? Не искаше да се връщаш към ада... Защо се върна!? Защо ме остави?! Защо НИ остави!? Майка ти, баща ти... Мен... Нашето дете... Искаше щастие. Щастието ти е тук, Кайл, нещастник такъв, тук е! В мен! Обичам те, по дяволите, обичам те! Как можа...!? Моля те, върни се... Върни се, любов моя, моля те, върни се!' мълвеше мислено момичето.






А отстрани на тази ужасна атмосфера, зад едно огромно дърво, стоеше момче, до болка изтерзано от живота. Той гледаше с наскърбление всичко, което се случваше, плачеше при вида на това колко хора седяха около един дървен ковчег и сякаш света им се сриваше изпод краката. Мъката, с която се опитваха да приглъгнат загубата на близкия, сълзите, способни да удавят надеждата с горчивината си и скръбта, която се надигаше с всяко проплакване.

Момчето се подпря на дървото, надигайки полу-празната бутилка с алкохол към устата си и изля парливата течност в гърлото. То избърса сълзите си от очите, когато един старец докрачи до него бавно, държейки лопата в дясната си ръка. Човекът го погледна, после впери очите си в насъбралите се хора и му стана ясно, че става дума за погребение. Той въздъхна тежко, поглеждайки към странника и попита:

- Защо стоиш тук, момче, защо не си с близките си? Не те ли свърта там?

- Там е проблемът - отвърна момчето. Мъжът го погледна въпросително, не разбирайки отговора му, когато странника продължи, вдигайки тъжните си зелени очи към него:

- Аз съм там. Те са там заради мен. Аз съм живият мъртвец, Кайл Брофловски.

The RunWo Geschichten leben. Entdecke jetzt