The Run

Част 68

Час по-късно, прекаран в пълно мълчание от страна и на двете коли, агентите вече бяха пристигнали пред огромния запустял склад, обрисуван с всевъзможни графити. Повечето, от които наподобяваха латинските букви "W" и "J" - отлечтилените белези, по които успяха да открият Октопода. Станли и Кенет пристъпиха бавно към колегите си, които тъкмо отваряха багажника на автомобила и грабнаха по един пистолет за всеки. След това, Челси се запаси с две димящи гранати и експлозив, но когато Кайл видя какво взима, веднага го грабна от ръцете й поклати отрицателно глава. Тя го изгледа кръвниши, стискайки зъби и извъртя очи, след което нахлузи бронежилетката си. Всички бяха готови. Единственото, което оставаше в момента е да влязат и да спасят горкото дете от лапите на онези извратени чудовища.

- Мамка му! Стан ти отиди на снайперисткия пост, няма да съм аз! - запротестира Кенет, хвърляйки листа хартия по земята. Стан въздъхна тежко и заговори:

- За да си сложен там, явно има защо. Още повече, ти си най-точен.

- Кени, всяка изгубена минута е в полза за тях, хайде. Нали искаш да си върнем Катлин? - убеди го Челси, поставяйки ръка на рамото му. Момчето впи ледено-сините си очи в нейните и кимна мълчаливо, взимайки оръжието от капака на колата. Той разгърна картата и затърси с поглед мястото, на което трябваше да се позиционира и когато го намери, се затича натам. Стъпките му бяха едва доловими, движеше се толкова плавно, а в същото време динамично. Черният му силует не след дълго се загуби в далечината на ниското хълмче, а тримата зачакаха сигнала в слушалките си.

- Ами, ако сме ги изпуснали? - прошепна Челси. Само мисълта за това я караше да потръпне. Стан поклати глава леко и отвърна:

- Значи пак ще ги намерим. Всичко ще е наред.

- Отивам да огледам района - прошепна Кайл, но Стан веднага го хвана за ръката и каза:

- Нека да изчакаме Кени първо. Той ще ни каже по-до...

- На позиция съм, виждам ви. Склада има два входа, както е описано в чертежа... Вътре са. Виждам ги - заговори в слушалките момчето. Тримата долу се спогледаха решително и сякаш успяха да се разберат с поглед.

- Плътно един след друг - прошепна Кайл и леко се затича към на близкия от входовете на огромната метална сграда.

- Дотук виждам четирима, без Браян. Не влизайте през вратата, ще издаде много шум. Вляво на нея, на около 10 метра, има отместена ламарина, пред нея са няколко контейнери така че внимавайте - напътстваше ги Кенет, като съсредоточено наблюдаваше действията на мъжете.

- Виждаш ли пространството между тях и стената? - попита Станли.

- Не, под ъгъл съм. Едва ли е повече от метър-два.

Тримата веднага се ориентираха към процепа на сградата и бавно, един по един, като внимаваха да са максимално тихи, започнаха да се нижат. Няколко минути по-късно вече бяха вътре, а мястото по между им, беше убийствено тясно. Контейнерите бяха така сложени, че успяваха да покрият достатъчно пространство, за да приклекнат. На мястото се разнесе отвратителния смях на няколко от мъжете, което накара кожата на Кени да настръхне от гняв.

- По дяволите, къде е онзи!? - измърмори той, поглеждайки към черния джип, паркиран в близост до задния вход.

- Колата? - промълви Кайл, който бе най-отпред, съответно, виждаше всичко, което и Кени, с по-голяма яснота.

- Прозорците са затъмнени, по дяволите! - изнерви се той. За щастие, предното стъкло не беше, а през него се улавяше фигурата на мъж, който бе забил главата си надолу.

- Петима. Предно стъкло - заговори машинално Кайл.

- Разбрано - потвърди Кени и продължи. - На три, стрелям по онзи, който се е опрял на джипа. С гръб към мен е, не го виждате. Той е най-далеч от тях, тоест вероятността да го забележат е по-малка.

Русото момче започна да отброява бавно, което накара всички да се напрегнат моментално и изведнъж, Кайл забеляза нечия ръка на земята. За щастие, заглушителя си свърши работата и единственият звук, който се разнесе, бе леко прошумоляване, което не направи впечатление на развеселените типове. Оттук идваше сложното. Вече и тримата, останали извън автомобила, бяха на лице.

- Ще стрелям бързо, нямам време за реакция, така че ако не успея да убия някого, вие сте - каза решително русия и намести снайпера си по-удобно. Десният му показалец бавно се придвижи към спусъка на оръжието, а лявото му око замижа. В този миг, сякаш света замръзна, а времето спря в унисон с пулса му. Кайл се обърна назад към Челси и Стан, а те гледаха сериозно и очакваха командата.