The Run

Част 22

- Майната му, ще го открием все някак! А защо ни преследва? Ясно е, че престъпленията не са случайни - констатира Челси, оставяйки папката пред себе си. Анджела и Деймън се спогледаха и на монитора зад тях се появиха портретите на Браян и някакво момиче под името - Каролина. По-млада от него, с миловидно изражение, скулесто лице и изцъклен поглед. Явно беше, че е пристрастена и то от дълго време, съдейки по големите сини кръгове около изпитите й зелени очи.

- Момичето, което виждате пред вас е...

- Дивата Кат - прошепна Кайл, съсредоточавайки се върху образа й. Тримата обърнаха глави към него, а той продължи - Стриптийзьорката, която очистихме преди няколко месеца, помня я! Танцуваше в Лас Вегас на покер събирането!

- Точно така, това е псевдонима й. Каролина Фуентес е не само сестра на Браян, но и най-вярната му служителка. Или поне беше, докато Стан не я застреля - констатира Деймън. - Въпросното момиче е пренасяло дрога, водела е големи клечки при брат си, намирала му е хора и е осигурявала проститутките. За предпочитане е било да са зависими. Виждате сами в колко звена се е развивал нашия човек.

- Лична вендета, знаех си - изшептя Кенет, удряйки по масата, което накара всички да подскочат леко. Анджела го погледна и заяви строго:

- Той е поръчал убийството на Чък и по всяка вероятност отвличането на сестра ти. На практика, тя му е заложник и ако не действаме разумно, няма да бъде за дълго такава! Така че - обърна се към четиримата младежи жената - предлагам ви този път да бъдете добри професионалисти и да спазвате плана, който ние ще разработим. Тук нямате право на издънки и грешки, защото може да са фатални. Ясна ли съм?

Те кимнаха.

- Перфектно, последвайте брат ми до склада с оръжия.

- А как ще минем през летището с оръжията? - попита заинтересован Стан, вървейки след мъжа. Деймън се усмихна самодоволно, пъхна ръката си в панталона и заговори убедително:

- Имаме си начини.

Напрежението ескалираше. Всяка една изминала минута се струваше като век за Кени, а той едва сдържаше гнева си. Ръцете му постоянно бяха свити в юмруци, изражението му - каменно, а сърцето му ту щеше да изхвърчи от гърдите, ту спираше. Челси забеляза паниката, обзела приятеля им и изравни крачката си с него, за да може да сложи ръката си на гърба му.

- Всичко ще е наред, тя е добре - прошепна срещу него момичето и целуна рамото. Кенет не усети нищо, бе твърде зает да мисли за ужасните сценарии, които се разиграваха в ума му. 'Ами ако й направят нещо!? Ако вече се е случило нещо!!? Боже, пази я моля те' тревожеше се на ум русото момче, докато вените на ръцете му изпъкваха все повече и повече. Цялата кръв от лицето му се бе събрала в сърцето, което отчаяно се мъчеше да я изпомпа максимално бързо.

- Има някои промени в употребата ви на оръжие - заговори Деймън, крачейки към високата стъклена маса. Складът действително изглеждаше по-различно, не само оръжията в него. Двете масивни стени, обсипани с всевъзможни марки пистолети и други автомати, бяха заключени зад огромни стъклени врати.

- Защо? - попита нетърпеливо Кайл. Той беше фен на оръжията, нищо, че си падаше спокоен тип. Когато държеше пистолет в ръка, сякаш наистина се чувстваше себе си.

- Питайте сестра ми, не се интерсувам особенo от скучните новини. Та, промените - заговори мъжа и започна бавно да изважда един по един, четири напълно неупотребявани модела пистолети Глок-17. - Заменихме Дезърт Ийгълите.

- Те бяха страхотни! - оплака се Стан, докато двамата с Кени разглеждаха новите придобивки.

- Страхотно тежки и забавящи ви, да. Всеки един друг пистолет може да се превърне в напълно смъртоносен, ако си достатъчно настойчив. Тази също са девет милиметрови, но са по-леки и удобни. Ще ги тествате преди да заминете, ръката ви трябва да се напасне - обясни мъжа. Деймън наистина си разбираше от работата и беше адски отдаден на нея. Той беше половината, която се грижеше за снабдяването на агентите с оръжия, екипировка и разбира се, устройства за залавяне и прихващане. На практика, всичко което опираше до действителното реализиране на задачите, зависеше изцяло от него.

- Пак ли заминаваме нанякъде? - попита Кайл, оставяйки оръжието настрана. Деймън въздъхна тежко и пъхна ръце в джобовете на панталоните си отново. Това му беше любимото действие, когато трябваше да говори за лоши новини или се притесняваше, което почти никога не се случваше.

- Както споменахме, кучият син вероятно е в Колумбия.

- А семействата ни? Те са под официална заплаха - запротестира Кени, поглеждайки го строго. Стан се обърна към него и забеляза изскачащата му вена на врата.

- Семействата ви ще бъдат повикани тук. За съжаление ще се наложи да си вземат седмичен отпуск и няма да напускат това обежище. Ще се чуват единствено и само с вас, но нищо повече - увери ги мъжа и погледна към Челси, която се подсмихваше.

- Какво има? - попита я Стан.