The Run

Част 45

От своя страна Челси беше напълно сама. Изолирана от всичко и всички, сякаш света просто я принуждаваше да се затвори в себе си. Мислите, блъскащи се в главата й, определено не помагаха. Единственото, за което можеше да разсъждава трезво е работата, но през другото време непрекъснатите конфликти с Кайл я оставяха напълно скапана и изтощена. Нямаше желание дори да говори с родителите си, които и без друго бяха прекалено притеснени, само това им липсваше на главата - нестабилните състояния на дъщеря им. За радост, в този момент в стаята на момичето се разнесе тихата мелодия от телефона й - беше Станли. 'Слава Богу' помисли си тя и вдигна с облекчение.

- Здрасти, Стан - поздрави тихо тя.

- Безопасно ли е вече? - пошегува се той. Челси затова го харесваше толкова, винаги знаеше как и кога да разчупи леда, а хумора му се връзваше идеално с всяка ситуация.

- Да, всичко е наред.

- Не ми звучиш особено добре. Плакала ли си? - попита я той тихо. Говореше така, защото Кени отдавна бе заспал на дивана, дори нямаше силите да се преоблече, пък камоли да си легне в леглото.

- Не, аз... Поредният скандал с Кайл. Мисля, че съвсем си преебахме приятелството - призна момичето, въздъхвайки тежко. Самата мисъл, че двамата нямаше да съумеят да бъдат както преди, направо я побъркваше. Толкова много я болеше заради всичко, което се бе случило между тях, че едвам сдържаше сълзите си, които и без това напираха.

- Искаш ли да поговорим? Мога да дойда, ако не ти се спи - предложи й Стан, а тя не почака втора покана и директно се съгласи. Имаше нужда от този разговор, колкото и труден да бъде той.

Не след дълго, двамата вече седяха на големия кремав диван във всекидневната. Челси бе прегърнала колената си, карайки ги да се прилепят плътно до гърдите й, а тъмнокосото момче бавно пиеше от зеления чай, който бе оставен на бар-плота.

- Всичко се обърка, Станли. Заради шибаната работа, всичко се обърка - призна блондинката, въздъхвайки. Той я погледна съжалително, позамисли се преди да каже нещо и заговори:

- Не е така, просто му е трудно да те види... Ами... Като уличница.

- Курва. Думата е курва и определено му е все тая, щом веднъж ме нарече така. Просто не разбирам какъв му е проблемът, това е работа. Преди също сме влизали в роли - аргументира се момичето. Станли затвори очи за секунда и продължи:

- Челс, осъзнаваш ли колко е кофти да видиш някой, който е толкова далеч от това което е, да бъде нещо съвсем различно.

- Това е просто роля!

- Но за него, не е! - почти извика Стан, опирайки лакти в коленете. И двмата не очакваха буйния му изблик на емоция, която успя да ги озадачи достатъчно, че да замълчат за няколко секунди, след което Челси отново продължи:

- Недей да ми намекваш неща, които не са истина.

- Не намеквам, а ти го казвам. На Кайл не му е безразлично отношението ти спрямо онези двамата. Всъщност, към който и да е!

- Стан, моля те недей...

- Опитай се да се поставиш на негово място, той те обича Челси.

- Стан млъкни! И двамата знаем, че не е така, а той още по-добре. Аз и той не съществува като вариант, той няма чувства към мен, нито аз към него! Това е невъзможно! - извика момичето категорично. Толкова сигурно, че всъщност беше напълно излишно. Истината бе една - тя много добре разбираше думите на момчето срещу нея, но не искаше да ги приеме. Не можеше да ги приеме, защото това минаваше всякакви граници.

- Никой не е казал, че вие ще бъдете двойка, аз обаче ти изяснявам ситуацията, в която сте затънали в момента. Той те обича, а ти го убиваш, показвайки се като уличница. Постоянните спорове и скандали мачкат и двама ви, но се правите, че ни ви пука, а се вижда от километри колко много се искате. Защо просто не спрете с излишния цирк и не се изясните - укори я Станли, следейки движенията й. Нервно ходене напред-назад, тактуването с пръсти по кокалчетата на лявата си ръка.

- Кайл е неблагодарник и егоист, ако действително ме обичаше, както твърдиш, никога нямаше да ми каже, че съм курва - изсъска срещу него момичето. Станли понечи да каже нещо, но се спря, наблюдавайки яростта и обърканите емоции, бушуващи в Челси и замълча. Той се изправи бавно и закрачи към вратата, докато блондинката го проследяваше с погледа си.

- Стан - каза тя тихо, при което момчето се обърна, погледна я безмълвно, а тя продължи - съжалявам, че ти се развиках. Наистина, извинявай, не го заслужаваш.

- Всичко е наред, Челс. Просто помисли над това, което ти казах, моля те - усмихна й се топло момчето и излезе от апартамента, оставяйки момичето насаме с обърканите си мисли. Това бе най-удачното решение в момента, взето, за съжаление в неправилното време