The Run

Част 34

Бяха с бръснати глави, разбира се, и действително изглеждаха много съмително.

- Наблюдавам ги от пет минути сигурно. Явно чакат някой, защото не са спрели да се оглеждат - крещеше Кени спокойно в слушалката, без да отчита факта, че това кънтеше в апартамента на Станли, заради изолирания фонов шум.

- Челс, опитай да се приближиш леко към някой от тях без да привличаш внимание. Искам да направя снимка - нареди я тъмнокосото момче, а тя като по команда изпълни. Блондинката започна да се приближава бавно към мъжете, танцувайки, за да не бъде очевидно и когато най-накрая беше на достатъчно добро разстроени от тях, Стан изпълни задачата си.

- Добре. Може да тръгвате след малко, ако не се появи още някой - заяви той в слушалките и на тримата. Те се спогледаха облекчено и застанаха отново до бара.

- Свършихме добра работа. Още едно уиски? - попита Дарил, поглеждайки към двамата агенти. Челси поклати глава отрицателно, а Кени кимна. Разбира се, че ще кимне. Напоследък беше започнал да пие повече от обикновеното, което тревожеше всички.

- Може ли след това да се прибираме? - извика Челси до Дарил, усещайки острия му афтършейв. Той се подсмихна и отвърна:

- Разбира се.

Нощта беше дълга и неприятна. Алкохолизираща и изтощителна, а единственото, което копнееха тримата агенти беше здрав сън, но преди това дълъг душ, който да отмие целия аромат на цигарен дим по телата им. Тримата запристъпваха бавно към стаята на Стан, където намериха двете момчета в 'разлято' състояние на леглата си, разглеждайки някакви снимки.

- Значи, докато ние се трудим, вие си лежите? - пошегува се Дарил. Не на място. Отново, което сложи още една черна точка в списъка на групата.

- Портретите са размножени и изпратени в агенцията. До утре ще знаем почти всичко за тези - обясни Станли, усмихвайки се. Кенет въздъхна уморено, протягайки се и заяви:

- Щом е така, хайде да си лягаме. Капнал съм, през главата ми минава стадо бизони, а едното ми ухо е напълно заглъхнало.

- Мен също ме мотае главата, ще се изкъпа и ще си легна - добави Челси, опирайки се на Дарил, който й се усмихна мило, преди да се запъти към стаята си. Кайл ги изгледа злобно, впивайки ледените си очи в късата рокля на момичето и каза:

- Личи ти, че не ти отива да пиеш.

- Изпила съм една чаша.

- Много ти е била - заяви отвеяно той и стана от леглото. Рижавото момче тръгна към изхода на апартамента, следван от Челси, която му беше бясна. Кени и Стан се спогледаха отчаяно, а русия заговори:

- Пак ще стане скандал.

- Омръзна ми - констатира Станли, потривайки очи и започна да разкача кабелите от големия телевизор.

През това време, токчетата на Челси се чуваха през коридора, когато най-накрая настигна високия къдрокос красавец и го хвана за китката. Той моментално се обърна срещу нея със стиснати челюсти, от което изпъкваха скулите му.

- Какво по дяволите ти става!? Защо се държиш като задник? - изсъска злобно момичето. Кръвта й кипеше, яростта й нарастваше с всеки кръвнишки поглед от страна на Кайл, а той отвърна спокойно:

- Така ти се струва. Уморен съм, до утре.

- Не, Кайл ще говориш с мен! - заповяда му блондинката, все още държейки ръката му. Момчето погледна към дългите й пръст, обвити около китката му и бързо ги стисна, карайки я да изохка тихо.

- Нямам какво да ти кажа, а сега ме остави да се наспя!

- Напротив имаш! От както тръгнахме от Ню Джърси се държиш сякаш съм най-големия боклук тук! Какво съм ти направила? - развика се, шепнейки момичето. Нервите на Кайл не издържаха. Искаше да я притисне в стената, да я целуна с омраза и да я нарани. Адреналинът му се беше качил в небесата отново, но нещо го спираше. Големите й черни очи го поглъщаха отново в нея, а гневът, изписан по лицето й го побъркваше. Не издържаше.