Тя пристъпи към вратата, почуквайки два пъти, преди да й отвори рошавия красавец. Косата му бе навсякъде, лицето му имаше каменно изражение, а скулите му изпъкваха още по-силно.
- Какво искаш? - попита я сурово той. Челси въздъхна тежко, погледна към пода и измърмори:
- Може ли да поговорим? Поне да ти се извиня.
- За какво ще ми се извиняваш? Няма смисъл от..
- Кенет моля те! - почти извика момичето, прекъсвайки го. Той впи леденети си очи в нейните и усети как изведнъж яростта му изчезваше в тези бездънни черни дупки.
- Хубаво - отвърна спокойно момчето и я пусна да влезе. Тя застана с гръб към вратата и за няколко секунди потънаха в тишина, която сякаш беше крайно нужна. Все едно поглъщаше гнева, който изпитваха един към друг.
- Съжалявам, че ти казах, че си побъркан. Не мога дори да си представя какво ти е в момента - заговори момичето. Кенет усети как мускулите на лицето му се отпускат, а гласа й го караше да се успокои бавно. Челси наведе глава към пода и продължи да говори:
- Не осъзнавам, че понякога съм егоист и че наранявам хората с това. Но не искам ти да страдаш заради моите изблици на себичност. Особено сега.
- Челси, имаш ли представа колко много се притеснявам в момента? Малката ми сестричка е в ръцете на убиец. Дори не знам дали още е... - не успя да довърши мисълта си, защото една горчива буца заседна в гърлото му. Само представата за това, че Керън може би вече не бе сред живите го караше да изтръпне, да замълчи и да се разплаче. Да, Кенет, който по принцип беше непукист, сега се сриваше.
- Тя не е мъртва - убеди го Челси, вдигайки глава към него. Блондинката обви лицето му с длани и заговори:
- Керън е жива и здрава и ние ще я намерим, ясно? Но не искам да се караме. Не искам да се карам с теб, Кени.
- Нито пък аз. Съжалявам за това, което ти казах. Никога не биха ти отивали такива дрехи, никой дори не бива да си помисля, че ще ти стоят добре. Съжалявам - прошепна той. Блондинката се усмихна мило срещу него и го прегърна през кръста, карайки тялото му да реагира инстинктивно на действията й. Той я долепи до себе си и за първи път от много време почувства, че напрежението му бавно се разнася в тялото му. Този невинен жест на привързаност от нейна страна го накара да потръпне леко, но бесовете го напуснаха.
- Хайде, да вървим при другите. Закуската сигурно е дошла - заяви момичето по-ведро, поглеждайки го в очите. Той отмести ръката си до бузата й и я погали с палец, усмихвайки се тъжно.
- Много ми се иска някой път просто да те мразя, знаеш ли? - прошепна срещу нея той. Челси го погледна изненадано, неспособна да реагира, но изведнъж я загриза съвестта. Сети се за допира на Кайл, за устните му и това, което правеха вчера. 'Стегни се, престани да го мислиш!' повтаряше си на ум момичето, опитвайки се да задържи фалшивата си усмивка на лицето. Всяка една ласка, отправена от Кени, я караше да потръпне. Да иска да се отдалечи, което не бе присъщо за нея. Тя обожаваше, когато Кенет я докосва.
- Аз... Благодаря за откровението - засмя се тихо Челси и се отдръпна от русото момче, което все още я гледаше с умиление. Сякаш искаше да й каже нещо само с поглед, но не можеше да го разчете.
- Е, хайде, гладна съм - заяви тя, пляскайки с ръце към него. Не беше толкова гладна, даже апетита й си беше отишъл почти, но трябваше да се измъкне от ситуацията някак. Тя отвори вратата, изчаквайки момчето след нея и се запъти към апартамента си, от който ухаеше примамливо на пържени яйца и палачинки. Челси се запъти ведро към мъжете, които бяха насядали около голямата маса в кухнята и чакаха двамата да се появят. Тя седна до Кайл усмихнато и заяви:
- Изглежда много вкусно.
- Дано и на вкус да е така - отвърна Кенет, намествайки се на централното място. Станли тактично беше заел това до Дарил, с цел да избегне конфликта, кой от тримата да седи до него. Знаеше, че двете момчета не го понасяха, а Челси... Е, Челси просто се чувстваше некомфортно до него.
- Наред ли е всичко? - попита Дарил. Кени опря вилицата си на чинията, усмихвайки се подло и отговори:
- Приятелите се карат и сдобряват. Такъв беше случая и при нас, спокойно всичко е като по старому.
أنت تقرأ
The Run
أدب المراهقينВместени в свят, където всичко е позволено и пристпъността е издигната на пиедестал, едно момиче и две момчета са напът към нещо голямо. Действието се развива в град Оушън, Ню Джърси, където секса, алкохола, наркотиците и оръжията са най-добрия пр...
