The Run

Част 36

На следващата сутрин, първият който се беше събудил, бе Станли. Той винаги ставаше преди всички в семейството си и никога не спеше до късно, нещо което никога нямаше да разбере. Понякога му се беше случвало да седи по цели нощи буден, играейки на някоя тъпа видеоигра, а на сутринта осъмваше в седем. Най-накрая привикна към биологичния си часовник и реши да се възползва от тази възможност, която организма му предоставяше. Момчето изми очите си и зъбите, след което се втурна навън, за да потренира. Мразеше да тича в шумния и натоварен Ню Джърси, затова предпочиташе фитнеса, но тук беше различно. В Баранкиля въздухът беше различен, сякаш океана, който бе в близост го пречистваше от мръсотията на града.

Стан реши да потича на брега. Нищо по-хубаво нямаше от ранния делник, когато хората бяха вече по работните си места и улиците бяха спокойни и тихи. Той се запъти към плажа, от който се чуваше плясъка на вълните и се долавяше особения мирис на солена вода. Слънцето се беше показало от облаците и грееше слабо, заради лекия бриз, идващ от океана. Беше толкова приятно, помисли си Стан. 'Трябва да се преместя тук някой ден' започна да размишлява момчето, затичвайки се бавно по крайбрежната ивица.

През това време, останалите в хотела бавно се разбуждаха. Един от първите след Станли, беше Челси, чието лице беше подпухнало от плач, а очите й бяха червени. 'Не! Съвземи се!' мотивира се мислено момичето, поглеждайки се в огледалото. Не можеше да си позволи да покаже, че й пукаше. Тя бързо се шмугна под душа и топлата вода веднага запръска тялото й, карайки я да се разбуди по-бързо. Тревожните й мисли за секунди изчезнаха някъде между парата и приятния аромат на ванилов душ гел.

След като приключи с банята, Челси се втурна към хола, отваряйки лаптопа си. На екрана веднага се появиха две съобщения:

'Мама (1) 20:24, петък'

'Кайл Б. (1) 02:32, събота'

Челси бързо плъзна пръста си към това на момчето и избра командата 'изтрий'. Първоначално се поколеба малко преди да го направи, но изведнъж болката отново я притисна и тогава осъзна, че няма по-правилно действие. Блондинката бързо се осъзна и отвори съобщението от майка си, след което й писа обратно и затвори лаптопа, оставяйки го включен на масата.

Няколко часа по-късно, някой почука на вратата на апартамента на Дарил и Кайл. Русият мъж се запъти към изхода и отвори.

- И двамата са били замесени с Октопода отдавна, но се оказва, че... - заговори Кени, още преди да е го е поздравил. Дарил го прекъсна, мигайки объркано:

- Добро утро и на теб. За какво говориш?

- За портретите. Не помниш ли? Стан ги прати вчера в агенцията да ги проучат - заговори той. Русият мъж кимна, преструвайки се, че действително си спомни за какво говореше Кенет, но реално в ума му изскачаха само моменти от вчерашната нощ.

- В прочем, той тук ли е? - попита Кени, оглеждайки се в апартамента им. Дарил повдигна рамене и отвърна:

- Не. Не е ли в стаята ви?

- Ако беше там, мислиш ли, че щях да те питам подобно нещо? - заяви Кенет с нотка на сарказъм в гласа. В този миг от спалнята се появи Кайл, който изглеждаше по-сурово от преди - изпитото лице и хлътналите очи, говореха за безъснната нощ, която бе прекарал.

- Пич, добре ли си? - попита го русото момче, вглеждайки се в рижавия. Той кимна одобрително и заговори:

- Какво е това? Излязоха ли резултатите?

- Всъщност да, надявах се да ги обсъдим на закуска заедно, но Стан не е тук, а Челси май още спи.

- Не, не спи - поправи го женския глас, влизайки в апартамента им. Блондинката изглеждаше по-ведро и по-фалшиво щастлива от всякога. Дори лъжливата й усмивка не можеше да скрие колко мъка се беше насъбрала в душата й, при вида на рижавото момче, стоящо пред нея.

- Добро утро, блонди - поздрави я шегувито Дарил. Тя се изкикоти тихо, карайки Кени да й хвърли един подозрителен поглед, а тя отвърна:

- Намери се кой да го каже. Какво става?

- Дойдоха резултатите от портретите вчера - заяви Кенет и й подаде листа. Челси набързо ги прегледа и закима бавно с глава, четейки някои от параграфите. 'Слава богу, ума ми ще е зает с това' успокои се мислено момичето и ги подаде на русото момче.

- Добре, трябва де се тръгне отнякъде все пак - отвърна доволно Челси.

- Така е. Искате ли да закусим навън? Ще вземем папките с нас и ще ги обсъдим някъде- предложи Дарил. Кайл го погледна злобно и изсъска:

- Май забравяш, че сме по работа тук, а не на семинар.

- За мен е без значение. Ще се обадя в агенцията да ми пратят детайлите по имейла, а вие решете къде ви се яде - заговори Кени, тръгвайки към стаята си.

- Аз пък мисля, че е добра идея. Ще намерим някоя близка закусвалня и ще хапнем - подкрепи предложението на мъжа блондинката и се усмихна самодоволно към Кайл.