The Run

Част 33

- Сега трябва само да потърсим ключови думи и да стартираме програмата за разпознаване на гласа - констатира Кайл, ровейки се в настройките. Стан гледаше от страни тихо и отвърна:

- Ние не знаем как звучи той.

- Чудото на техниката - заяви доволно Кайл, въвеждайки някакви команди в конзолата. Определено излизането навън и никога му се отразиха ободряващо и дори успокоително. Все още бе в бойна готовност заради Дарил, но не беше толкова силна омразата, която го подлудяваше.

- Томас ми подшушна една глупост. Ако в някои от тези дни уловим някой от марионетките на Браян, съвсем спокойно може да го проследим по гласа. Оттам ще изникнат и всички свързани хора с този, който сме погнали - обясни спокойно Кайл, отпивайки от шишето си с бира. Стан си пое дъх, кимна бавно и започна бавно да премисля ситуацията. Струваше му се добра, засега.

Музиката все още кънтеше оглушително в малкото помещение, а хората сякаш прииждаха още и още с напредването на вечерта. Кенет можеше да се закълне, че вече за пети път пускаха една и съща мелодия, но с различен ритъм. Да не говорим колко много го болеше главата от целия дим и задух на това място.

- Никога повече няма да си надувам музиката на телефона - извика Дарил към Челси, която се засмя и го погледна. Оскъдната светлина и постоянните прожектори, които се плъзгаха между всички, правеха лицето на мъжа още по-младо и скулесто. Чак сега момичето успя да забележи, че той имаше малки трапчинки в краищата на устата си, а очите му сякаш бяха потъмнели. Сини, но този път не студени както обикновено, а изпепеляващо магнетични. Тя се усмихна несъзнателно, усещайки как зяпаше неприлично мъжа, а той заговори:

- Какво гледаш?

- Теб - машинално изплю блондинката без дори да се замисля за отговора си. Дори не успя да премисли какво беше напът да каже, но устните й се задвижиха по-бързо от мисълта. 'Мамка му, не! За последен път пия!' осъждаше се наум тя, усмихвайки се неловко срещу мъжа, който я гледаше хищнически.

- Съжалявам, не исках да го кажа, наистина! Мисля, че уискито ми дойде в повече - изрещя момичето, отлепяйки машинално погледа си от него.

- И аз мисля така - обади се дрезгавия глас на Кайл в ухото й. Мамка му! Съвсем беше забравила, че всичко, което се случва около тях се вижда и в хотелския апартамент. Кайл щеше да е бесен, напълно извън контрол. Дори по дишането в ухото й се усещаше напрежението. Челси стисна очите си, отрезвявайки се от ситуацията и си пое дълбоко въздух с надеждата, че това ще й помогне. Уви - беше твърде задимено и опушено, в следствие на което се задави. Кени я потупа бързо по гърба, долепяйки се до нея и извика до ухото й:

- Искаш ли да излезем? Или направо ти се прибери! Аз и Дарил ще останем!

- Не, ще се върна след малко - заяви момичето, след което започна да се промушва между хората. Трябваше й чист въздух. Обикновено в такива моменти би запалила с удоволствие една цигара, но сега нямаше никакво желание да бъде близо до дим. Не след дълго беше вече на улицата и изведнъж замърсения въздух в града й се стори като планински рай. Сравнение между двете атмосфери дори не можеше да се направи. Момичето си пое дълбоко въздух и издиша бавно, оглеждайки се наоколо.

- Челс? Добре ли си? - попита я Стан. Тя притисна малката слушалчица в ухото си и отвърна спокойно:

- Да, просто вътре е ужасно тежко.

- Стан има развдижване - чу се далечния глас на Кайл. По-скоро звучеше като команда да се присъедини към него. Беше суров, строг и много недоволен.

- Челси, почивката ти свърши, видели са някакви съмнителни типове. Влез вътре и те ще ти обяснят - нареди й Стан. Блондинката завъртя очи и бързо се шмугна отново в мястото, нагласяйки огърлицата си по-добре, за да се вижда по-ясно. Музиката отново я удари някъде между стомаха и гърдите, а тя започна да се проправя път до Кенет, който я дръпна леко и бавно я обърна към някакви мускулести мъже, облечени в черни кожени якета.