The Run

Част 61

A.N: Изключително съм ви благодарна за интереса към историята и факта, че е два поредни дни №1 във Фенфик! Ще се радвам да оставите мнение за това дали ви харесва дотук сюжета! Още веднъж, благодаря ви!  :)

Докато тревогите на Кайл го изяждаха отвътре, доктор Муерзес търпеливо се опитваше да разбере нещо повече за състоянието на момичето. Не че Челси беше напълно в безсъзнание, но адекватното й поведение беше далеч от нея в момента.

- Добре, агент Андерсън. Да започнем тогава така - какво сте яли? Вчера, днес. Няма значение - заговори жената, взимайки една голяма червена папка. Докторът намести очилата си по-удобно на носа, след което се усмихна мило и хвана ръката на русото момиче, което я изгледа странно и прошепна, хващайки се за главата:

- Не помня.

- Не помните като не помните типа храна или не помните като събитие?

- И двете - изпуфтя Челси, сядайки бавно, за да се изравни с нивото на жената. Тя въздъхна спокойно и продължи със същия равен тон:

- А какво си пила?

- Кафе, чай... Вода главно.

- Ясно. И днес просто ти се догади? Ей, така от никъде - повдигна вежда доктора и започна да пише нещо в картона си. Челси я погледна подозрително, разтривайки частта от главата й, която упорито не спираше да пулсира, сякаш в унисон с настойчивостта на лекаря:

- Да. Вероятно е от стреса, ще ми мине.

- Може би, но съм длъжна да те прегледам обстойно. Тъй като вече си в съзнание, легни отново, вдигни тениската и леко си изхлузи дънките.

- Какво? Защо? Нищо ми няма! Нали съм в съзнание! Знаете ли колко по-сериозни проблеми имам извън тая стая!? - викна момичето, което накара жената да си поеме дълбоко въздух и вместо да отвърне на крясъка, просто се усмихна. Муерзес хвана Челси за коленете и заговори сериозно:

- Колко са по-важни проблемите ти извън тази стая, не ме засяга. Сега ти си мой проблем и аз нямам правото да те пусна без да съм те прегледала. Лягай!

Този път Челси реши по-скоро да прехапе езика си от колкото да се заяде и просто изпълни командата. Не след дълго ръцете на жената се озовава около таза на момичето, питайки го дали я боли при определени докосвания и тъй като отговорите й все бяха отрицателни, доктора прибягна до ехографа.

- Какво още търсите? Нямам апендицит, очевидно не е херния, явно е натравяне, моля Ви! - измърмори момичето.

- Това ще каже ехографа - отвърна доктора и размаза гела по корема на русокосата. Тя бавно започна да обхожда стомаха й, слизайки все по-надолу, когато в един момент спря. Жената примижи очи, плъзгайки пипалото по-внимателно по един определен участък от тялото на момичето, а Челси попита нетърпеливо:

- Видяхте ли, че ми няма нищо. Може ли да си тръгвам вече?

- Всъщност... Ето заради това, не можеш да си тръгнеш - обяви доктора, показвайки й някакво по-тъмно петно върху размазания синкаво-черен образ.

- Съжалявам, но следвам PR. Понятие нямам какво ми показвате.

- Това, което ти показвам е и причината, поради която ти няма да участваш в мисията.

- Вие наред ли сте!? Екипът се състои от петима души! - извика момичето най-накрая и отново се позиционира в седнало положение. Сърцето й щеше да изскочи от адреналина, който препускаше във вените й след думите на жената. Доктор Муерзес, леко се отдръпна със стола си, погледна момичето в очите и заяви усмихнато:

- Екипът ви се състои от шестима души. Бременна сте, агент Андерсън.