The Run

Част 25

- Както казвах - продължи Дарил, поглеждайки злобно към момчето - ти ще бъдеш проститутка. Да, ролята е кофти, но е ключова. Мия Веренас е новото му гадже, така да се каже. Пристрастена проститутка, точно по негов стил, а също и стрийптизьорка.

В този миг големия бял екран зад него светна и се показа портрета на момичето - кафеви очи, тъмно червена рядка коса и мургаво лице.

- Та, твоята задача е просто да спечелиш доверието й. Тя няма никаква представа как изглеждат те тримата, защото господин Фуентес предпочита да държи занимавките си далеч от сериозните дела. Така че, когато тя най-накрая те запознае с татенцето, ние ще бъдем там. О, да, името ти е Кристин - довърши Дарил, облягайки се на стола, видимо доволен от себе си.

- Да позная ли коя част от плана беше негова? - заяде се Кайл.

- Аз не разбрах каква роля играеш ти? Къде споменахме нещо за теб или не съм чул? - упрекна го Кени, поглеждайки кръвнишки към мъжа. Той се усмихна предвизвикателно, а Деймън заговори преди него:

- Той ще поддържа постоянна връзка с нас за всеки случай. Трябва ви поне един такъв в екипа, имайки на предвид, че през повечето време ще сте в действие.

- Боже дай ми сили - измърмори Стан, потърквайки очите си. Никой не беше доволен от това ново попълнение към групата. Най-вече безмълвната Челси, която смяташе персонажа си за абсолютно ненужен. Тя се облегна на стола си тихо и погледна към мъжа.

- Искам проследяващо устройство и поне тройна доза преспивателно. По възможност няколко шишенца - заяви тя с почти заповеднически тон, който изненада всички и прикова погледите им към нея. Русокосата не отделяше очи от Дарил, който повдигна вежди и отвърна:

- Погрижили сме се за устройството, но преспивателното?

- Длъжни сте да следите за нашата безопасност, искам шибаното лекарство. За всеки случай - заяви момичето. Дарил кимна мълчаливо и отново анализира бялото й лице, издаващо освен сериозен темперамент и страх. Намираше тази жилава нотка в характера на момичето за много привлекателна и не можеше да скрие самодоволството си. Тази готовност, прямост и самоувереност го караха да иска да я разчете напълно, което изобщо не се харесваше на Кайл и Кенет. Двамата го гледаха на кръв и всеки момент бяха готови да скочат отгоре му и да го пребият.

- Останалото е формалност. Не е изключено, Дарил също да влезе в роля, ако се наложи - осведоми ги Анджела, прибирайки папките една в друга. Тя бързо оправи сивия си костюм, нагласяйки вратовръзката си по-на място и изпъчи гърди.

- И каква ще е тя? - попита саркастично Кенет, гледайки към колегите си с пренебрежение.

- Каквато се наложи - отвърна мъжа, усмихвайки му се. Боже, това негово спокойствие и нехайство побъркваха русото момче. Кенет стисна челюсти, поглеждайки към вратата и бързо излезе.

- Родителите ви ще бъдат тук всеки момент. Вижте ги преди да заминете - посъветва ги Деймън. Кайл се обърна към него и изсъска злобно:

- Стига ни поне те да са в безопасност.

7:40 сутринта, Колумбия, Баранкиля

Петимата агенти най-накрая пристигнаха на това спокойно, топло място, Северна Колумбия. Тя нямаше абсолютно нищо общо с Америка - трафика тук, навалицата и раздразнените от сутринта хора, бяха в напълно добро настроение. Повечето дори усмихнати. Буботенето и неприятния шум от клаксони също липсваше. Сякаш за секунди се бяха пренесли в едно по-приятно място, забравяйки факта, че не бяха тук, за да му се насладят, което накара раздразнението им да се пробуди.

- Добро утро - поздрави на развален английски и с испански акцент рецепционистката. Тя беше усмихната, млада и пълна с енергия. Все едно не беше седем и половина сутринта.

- Здравейте, резервация на името на господин Травис - заговори Стан, едвам държейки очите си отворени. Младото момиче набра нещо на клавиатурата си и отново се усмихна ведро, отвръщайки:

- О, да, разбира се, господин Травис! Стаи 206, 207 и 208. Багажите ви бяха докарани тази нощ.

- Три? Чакайте, проверете отново - усъмни се Кайл, приближавайки се към бюрото. 'Три? Защо три? Ние сме петима' размишляваше наум рижавото момче, докато момичето отново проверяваше в системата си. Стана й неловко, ами ако беше объркала нещо? Това бяха видимо значими гости на хотела, съдейки по стаите, които бяха наети, а шефът й нямаше да остане доволен. Но, не, отговорът беше същия. Кайл извъртя очи, въздъхна звучно и изпсува на ясен английски.

- Добре, както и да е - прошепна Стан, потривайки очите си, когато рецепционистката му подаде трите карти. Той ги грабна и ги раздаде на Кени и Челси.

- Предполагам, че ти си в третата стая, а ние в двете други - констатира момчето и се усмихна сънливо. Тя кимна, взимайки картата, и бързо се запътиха към асансьорите