The Run

Част 30

- Но аз не знам с какво го предизвикам, кълна се! Той просто ме мрази! - оправда се русият мъж и седна на стола си, притеснен. Или поне даваше вид на такъв, докато вътрешно пируваше заради случката преди малко. Целта му беше постигната безупречно.

- Тогава говори с него и се изяснете. Кайл е разбран - намеси се Кени, който също презираше мъжа.

- Опитах се, пич, наистина опитах се! Не става, той просто ме мрази и не иска да ми даде причина. Какво мога да направя повече? Не искам да се меся в работата ви, назначиха ме тук! - продължаваше невинно Дарил. Боже, ненадминат беше в слагането на една маска и премахването на друга.

- Прав си... Кайл може да е доста прям понякога. Ще свикне с времето, надявам се... - прошепна Челси, прокарвайки пръсти през косата си. Мъжът се пресегна към ръката й и я хвана леко, взирайки се с най-чистата доза искреност и благодарност, след което заяви:

- Благодаря ти, Челс. Надявам се.

Тя веднага дръпна ръката си и кимна мълчаливо, поглеждайки към двете момчета, които сякаш си общуваха с поглед.

- Добре, както и да е. Предлагам всички да си починем до вечерта и... Боже, това е - въздъхна уморено Стан и тръгна към стаята си. Напрежението на всички идваше в повече, особено на по-избухливите характери. Включително и на новобранеца в тази сфера - Кайл. Той най-малко успяваше да се контролира и това изкарваше блондинката извън релси. Резките смени на настроенията, ту загрижен, ту ядосан, друг път пък дори не показваше емоция. Какво по дяволите им ставаше на всички напоследък!?

Нощта настъпи прекалено бързо за всички. Тук сякаш времето течеше различно, не беше като монотонната Америка. В Баранкиля имаше нещо особено, нещо живо, което караше динамиката и живота да се забързват. Но вечерите бяха топли, леко прохладни, но приятни за разходки. Особено сега, когато слънцето беше отдавна залязло и лекия вятър напомняше деликатно за есента, която настъпваше упорито по тези ширини.

- Колко е часът? - изнервничи Кайл. Стан погледна часовника на ръката си и отвърна спокойно:

- Десет и тридесет и осем. Имат време.

- Една дама не се пришпорва - промърмори лукаво Дарил, знаейки добре на каква гледка щеше да се наслади цяла вечер. Това побъркваше рижавото момче, което все още го гледаше на кръв и едвам се сдържаше да не го удари. Особено сега, когато се беше измъкнал от черния костюм и панталони. Приличаше на съвсем обикновен човек, търсещ малко забавление, което пораждаше още по-голяма ненавист у Кайл. Дарил изглеждаше добре. Наистина добре.

- Ето ме, ето ме, съжалявам, че се забавих - заговори момичето, отваряйки вратата на апартамента на Кени. Токчетата й бързо затракаха по мраморния под, появявайки се в стаята. Челси оправи набързо късата си черна рокля, която се беше набрала по-нагоре по крака й отколкото трябваше и заяви:

- Съжалявам, не е лесно да изглеждаш като уличница.

- Струваше си чакането - прошепна Кени, усмихвайки се леко, а очите на Кайл бяха напът да изскочат. Всички гледаха това дългокрако, бледо създание, което излъчваше чиста доза невинност до преди няколко часа. Не беше останало и следа от него. Челси се беше превърнала в една секси мръсница, а скандално късата й рокля с пришиване точно на мястото на гърдите, подчертаваше имиджа й. Мръсно русата й коса се спускаше по раменете и стигаше до гърдите й, а обувките й създаваха илюзията за една много дългокрака мадама.

- Няма ли да си облечеш нещо връхно? Може да стане студено - посъветва я Кайл, не отлепяйки поглед от орнамента между гърдите й. Всъщност представляваха две връвчици, които просто придържаха двете страни на роклята й. Дарил хвърли един злобен поглед на момчето преди да изпревари блондинката с отговора си:

- В Колумбия е доста топло, няма да й е нужно.

- Прав е, от сега завирам - подкрепи колегата си момичето, което сложи една самодоволна усмивка върху устните на Дарил. Кайл се напрегна инстинктивно, стискайки челюстите си и промърмори тихо:

- И без това ти отива повече така.