The Run

Част 60

- Кайл, успокой се! - намеси се Станли, а Дарил всячески се опитваше да се отскубне от хватаката на къдравия.

- И ти знаеш, че...

- Ставай! - прошепна зловещо Кайл и го дръпна за ризата, след което го пусна и тръгна напред по дългия коридор. Двамата мъже побързаха да го последват, след което Челси се изправи, но не за дълго. Секунди по-късно, момичето усети как й се завива свят - причерня й, звука от бягащите агенти сякаш притихна, а краката просто не я държаха. Челси се струполи на земята, удряйки главата си, което се чу и накара Станли да се обърне към нея.

- Челс! - извика той, тичайки към тялото на момичето.

Станли вече бе взел русата в ръцете си и тичаше към медицинския кабинет, блъскайки всичко по пътя си.

- Чу ли как си удари главата? Челс, събуди се, хайде! Моля те, Челси - шепнеше Кайл до тях, държейки ръката на момичето до устните си. Той нежно я потупваше по бузите, за да я събуди, но безуспешно.

- Аген... Какво стана!? - шокирано попита доктор Муерзес и бързо направи път на момчето, за да влезе в кабинета. Жената го последва моментално и продължи:

- Остави я да легне и излезте.

- Но ние сме...

- Казах да излезете! Повикайте Рамон да измери кръвното и ако се наложи ще й включим банка от...

- Т-Тук съм.. - прошепна в отговор момичето, бавно отваряйки очите си. Станли и Кайл веднага се струпаха около нея, но медицинската сестра се намеси моментално и заяви:

- Моля ви, излезте, когато е по-добре, ще ви повикам.

Двамата агенти се спогледаха разтревожено, но изпълниха заповетта. На излизане рижавото момче се обърна, за да види как любимата му лежеше безсилно на кошетката, едва притваряйки очите си. Сърцето му се късеше, когато я видеше така безпомощна.

- К-Кайл.. - прошепна отново Челси, поглеждайки наоколо, но не успя да открие този, когото търсеше.

- Какво стана? Как е тя? - попита Дарил изплшено, облягайки се на студената стена. Станли прокара пръсти през косата си, преглътна трудно и заговори:

- Не ни пускат вътре... Свести се за момент, но... Мамка му!

След ругатнята последва и звучен удар от юмрука на момчето в стената. Русият мъж въздъхна тежко, затваряйки очите си и погледна към Кайл, който не изглеждаше на себе си. Устните му бяха леко разтворени, а погледа му - забит в земята, сякаш беше изгубил нещо. Страх и паника бяха обвзели тялото на младото момче, което дишаше бавно и всячески се опитваше да се успокои вътрешно. 'Тя е добре, тя е добре, тя е... Добре' повтаряше си къдрокосия, обръщайки се отново към дървената врата на кабинета.

- Да вървим при площадката, сигурно ни чакат - предложи Дарил.

- Прав е. Хайде Кайл, ако има нещо - хората ще ни повикат - подкрепи го Станли, поставяйки ръка на рамото на приятеля си. Кайл дори не го удостои с вниманието да го погледне. Продължаваше да се взира в затворената врата, оставайки потока от най-отвратителни мисли да се ниже през съзнанието му.

- Аз оставам - каза категорично той.

- Кайл и да останеш, нищо не можеш да направиш - намеси се Дарил.

- Казах, че оставам. Няма да мръдна, докато не я видя - допълни заплашително момчето, поглеждайки към русия мъж. Дарил завъртя очи, въздишайки и потупа Станли по рамото, за да му даде знак да тръгват.

- Всичко ще е наред, пич. Убеден съм - прошепна финално Стан и тръгна след русия.

Кайл се чувстваше безпомощен. Съсипан. Напълно разбит от факта, че той стоеше абсолютно безполезен извън онази бяла стая и чакаше отчаяно какво щяха да кажат докторите. Ужасът, който така старателно се опитваше да изолира в себе си, изведнъж се отприщи и скова цялото му съществуване. Имаше усещането, че изживява отново трагедията от преди месец, с изключението, че в момента губеше безвъзвратно човека, когото обичаше повече от всичко на света.