The Run

Част 19

Момичето почука два пъти и зачака да й се отвори.

- Да? - извика мъжкия глас. Челси натисна дръжката и пристъпи в стаята на момчето, което си ровеше из лаптопа. Типичния Кайл - очила, раздърпана тениска и анцунг, в комбинация с разрошена коса.

- Кажи мамо - подкани я той, без да поглежда кой всъщност стоеше до него. Челси се усмихна ведро и заяви:

- Пак пробвай.

- Челси? - измърмори къдрокосия и светкавично се обърна към нея. Кайл стана от мястото си и пъхна ръце в джобовете. Неловко ли му стана?

- Реших да намина. Дръж - каза тя и му хвърли раницата си. Момчето я хвана бързо и заопипва шумящите пакети с чипс. Той се усмихна, оставяйки я на леглото и заговори:

- Не биваше. Не съм гладен.

- Е и? Не е нужно да си гладен, за да ядеш чипс.

- Както и да е. Благодаря - отвърна Кайл и отново седна на мястото си, оглеждайки я. Челси се настани на леглото му и оттогава потънаха в мълчание. Сякаш бяха непознати. 'Какво им става на всички!?' помисли си блондинката, изследвайки всяко едно кътче на добре познатата му стая с очите си.

- Е? Как бяха лекциите? - попита момчето. Челси вдигна рамене и се отпусна на мекото му легло, миришещо на мента. Много приятен аромат на мента.

- Адски скучни. Кари се е сдобрила с баща си, благодари ти. Каза и нещо от типа, че й липсва рижавата ти физиономия - опита се да се пошегува момичето и погледна към приятеля си. Той си усмихна фалшиво и заяви, кикотейки се тихо:

- Радвам се, че е така. Утре ще се появя най-вероятно. Не ми се изпуска повече материал и без това не мога да го разбера с лекциите, какво остава без тях. А и щом й липсвам

- Ей - изправи се Челси, замеряйки го с възглавница - и на мен ми липсваш.

'Липсвам й?' повтори си наум Кайл и я погледна учудено. Изведнъж адреналина му се покачи, сърцето затуптя по-силно, а самия той живна малко.

- Виждаш ме всеки ден - констатира момчето.

- Няма значение. Отсъствието ти се чувства - отвърна с тъжна нотка момичето. Кайл стана от мястото си и се настани до нея, сядайки по турски.

- Знам, ще се промени с времето - увери я момчето и впи зелените се очи в лицето й. 'Мамка му, Челси...'

- Ти наистина ми липсваш Кайл - прошепна момичето, отделяйки погледа си от пръстите, с които си играеше нервно. Сърцето й заби толкова силно, когато изговори думите, имаше чувството, че ще се разтрепери.

-Аз... Ти на мен също, много - отвърна той и веднага се усети как прозвуча и побърза да се поправи - Имам предвид, всички. И момчетата, и излизанията ни. Просто ми трябва време.

- Знам - съгласи се тихо момичето и докосна бледата му ръка, което накара цялото тяло на Кайл да се покрие с приятни тръпки. Момичето продължи да говори с мекия си, успокояващ тон:

- Просто искам да бъда до теб. Ти си ми приятел и... Е, така правят приятелите. Подкрепят се в такива моменти.

- Да... Така правят - преглътна той и за момент се опомни. 'Какво по дяволите ти става!? Това е Челси!' упрекна се мислено Кайл, взирайки се в големите й кафеви очи. Защо се чувстваше така неловко? Какво беше това напрежение между тях в момента?! Та те правеха секс от година и половина, сега ли щяха да се стесняват? Докато момчето разсъждаваше над случващото се, не усети кога бе вече обгърнат от ръцете на Челси. Тялото му инстинктивно реагира и я прегърна, долепяйки телата им по-близо. Сякаш искрици пръщяха между тях, а не бе първата им прегръдка. Или беше? Бяха се докосвали стотици пъти преди, дори без толкова много дрехи, но сега... Сега беше съвсем различно. Все едно телата им бяха парчета пъзел, които се напасваха толкова перфектно.

- Искам да те целуна - прошепна срещу нея Кайл.