The Run

Untitled Part 29

- Радвам се - отвърна сухо мъжа, а в гласа му се добавяше нотка на разочарование, премесена с фалшива радост.

- Деймън се обади преди пет минути. Каза, че няма раздвижване по случая, но днес към единадесет вечерта, трябва да сме на някакво място - заговори Стан, отхапвайки от палачинката си, препълнена със сирене. Кени се обърна към него и попита:

- Какво място?

- Клуб. Вероятно някаква квартално свърталище на наркомани - добави Кайл, отпивайки от сока си. Грейпфрут. Мразеше го, но бе единственият му избор в момента.

- Там ли ще е нашия човек? - поинтересува се русият.

- Едва ли ще е толкова лесно, най-много да намерим някоя от марионетките му. Или дори Мия, въпреки че тя е стрийптизьорка и проститутка, няма работа там - заговори спокойно Дарил. Този път запазената му марка, лукава усмивка липсваше. Беше напълно сериозен, дори не се опита да звучи саркастично или подигравателно.

- Е и? Всички ли ще ходим? - попита Челси, поглеждайки към русия мъж. Той изврътя очите си към нея и заяви:

- Не мисля, че ще е разумно. Може да отидем аз и ти, защото дори ако има някой от хората му, ще им е по-трудно да ни познаят.

Кайл се засмя тихо, дъвчейки частта от палачинката си и поклати глава. 'Тоя си го проси' помисли си момчето, поглеждайки злобно към мъжа срещу него.

- Нали само щеше да поддържаш връзка с агенцията? Какво стана? - попита го саркастично Стан.

- В случая не става дума за играене на роля, а за опознаване на обстановката. Не съм настоявал аз да ходя, просто го предложих - оправда се спокойно мъжа, хранейки се. На Кайл определено ми присядаше всяка една хапка, затова просто спря, отпи от сока си и се облегна на стола. Той се взря в Дарил и каза:

- В такъв случай и аз ще дойда. Не ми се седи вкъщи.

- Така и предположих - захапа го Дарил. След тези думи, кръвта на рижавото момче кипна, а напрежението отново растеше. Тракането по чиниите изведнъж притихна, а тримата не смееха да помръднат. Това не отиваше на добре.

- Не, спрете. Ето какво ще направим, тъй като аз и Кайл сме най-добре с компютрите и т.н, ще останем тук, за да засичаме сигнал от вас и от сателитите за проследяване. Кенет, Дарил и Челси ще отидат в клуба, ще разгледат и ще си дойдат. Става ли? - предложи Стан, нарушавайки затишието пред буря. Само че дори не предполагаше колко голям щеше да бъде неговия принос към бедствието.

- Да, нека Кайл остане с теб. Така ще е най-добре - съгласи се Дарил, когато нервите на рижавото момче не издържаха и той процеди през зъби:

- За кого? За теб ли? Жалко е, че си мислиш, че по този начин ме дразниш.

- Не те разбирам - заяви мъжа.

- Я, стига! Ако някой ще ходи в тоя шибан клуб ще сме аз и ти, няма нужда и другите да идват.

- Какъв ви е проблема, за бога!? Това е просто една разходка до клуб, какво не можете да поделите? - ядоса се момичето, оставяйки яденето си. Е, вече апетитът й съвсем си отиде.

- Виж, търпелив съм, но не безгранично. Не ме интересуват твоите вътрешни драми, ук съм, за да си върша работата като всички останали - заяде се Дарил, изправяйки се. Кайл го последва, а след него и двамата други, готови да действат, ако се наложи.

- Ти нямаш работа тук! - отвърна злобно Кайл, а Челси се намеси:

- Млъквайте и двамата! Аз, Дарил и Кенет отиваме в скапания клуб, ти и Стан стойте тук! Дарил е прав, това ни е работата, какво ти става Кайл!?

- Аз... - заговори къдрокосото момче, но не довърши и изпуфтя звучно, тръгвайки към стаята си.

- Накъде? Кайл! - извика след него Челси. Стан постави ръка на рамото й и я посъветва спокойно:

- Остави го, дай му време и ще му мине. Мисля, че всички имаме нужда от малко сън.

- Аз не съм уморен, но...

- Дарил, не съм те питал дали си уморен, или не. Сънят е предтекст за това да престанеш да го предизвикаш - обясни му ядосано Станли и се приближи към него. - За твое добро е.