The Run

Част 21

- Ще отидем с моята кола - заяви блондинката, набирайки номера на Стан, а после този на Кени.

Когато слязаха долу набегом, майката на Кайл ги последва и попита разтревожено:

- Какво става? За къде сте се разбързали?

- Намериха го. Отивам да го очистя - отвърна машинално Кайл, изхвърчавайки навън. Челси се втурна след него, а майка му я спря, хващайки я за ръката. Сълзите й напираха, а по лицето й бяха изписани страх и мъка:

- Челси...

- Всичко е наред, госпожо Брофловски. Моля Ви, не излизайте оттук и чакайте новини - увери я тя и се втурна след Кайл. Жената затвори вратата след двамата разгневени младежи и заплака с все сила, притискайки гърдите си. Гласът й ехтеше в къщата, а страданието, което изпитваше и болката, растяща в сърцето й я съсипваха напълно. Тровеха я, измъчваха я.

- Кайл, моля те успокой се. Не можеш да караш в това състояние - предупреди го Челси. Той я погледна строго преди да повтори:

- Ключовете!

Челси извъртя очи, подавайки му металната връвчица и бързо влязоха в колата. Кайл запали двигателя, а колата изръмжа шумно в отговор, карайки губите да изскърцат по асфалта. Блондинката впи погледа си в напрегнато момче и забеляза, че дори не си беше сложил колан.

- По дяволите, Кайл! Успокой се и си сложи колана! Ами ако те спрат?!

- Не ми пука дали ще ме спрат, или не! И без това ще ме тикнат в затвора, след като убия оня педал - извика момчето, увелчавайки скоростта. Минаваха допустимата от 50 километра в населено място, движеха се с малко по-малко от осемдесет.

- Кайл, намали моля те - прошепна Челси, хващайки се здраво за дръжката на вратата. Той я погледна за секунда, после отмести поглед на километража и отпусна крака от газта леко. След това негово действие, блондинката въздъхна облекчено и извади телефона си, който вибрираше. Стан.

- Челси къде сте? Какво става? - викаше в слушалката той. Изглежда тичаше, защото бе запъхтян.

- Пътуваме към агенцията. Идваш ли?

- Идваме. И Кенет е с мен. Но има лоша новина - заговори момчето. Кръвта на Челси се смрази след последните му думи и се напрегна.

- Казвай - отвърна тя, включвайки го на високоговорител, за да може и момчето до нея да го чуе.

- Сестрата на Кенет... Изчезнала е!

- Моля!? - извикаха двмата в отговор, спирайки на един светофар. Кайл така наби спирачките, че политнаха леко напред.

- Как така, какво става!? - обади се рижавия.

- Не знам, Кайл, нямам си на шибана представа! Не се е прибрала от училище, учителките й не са я виждали след като е помолила да отиде до тоалетна! Никой не знае нищо! - викаше гласа на русокосото момче. Челси и Кайл се спогледаха и отново потеглиха, щом светлината стана зелена.

- Идваме - заяви момичето, затваряйки.

- Това е личен мотив. Първо брат ми, сега сестричката на Кени. Тоя кучи син си играе с нас! - изкрещя къдрокосия, удряйки волана. Челси усети как сърцето й ускорява ритъм и онова познато чувство на тревога се връща. Тя се хвана за челото, разтри го и изпсува тихо, неспособна да реагира адекватно.

След тридесет минути и четиримата седяха в залата за конференции. Кенет беше смазан, напълно изпит, а бледото му лице, бе още по-бяло. Ако Кайл беше импулсивен и правеше неща без да се замисля за последиците, то Кени дори не слушаше какво му се говори.

- Тъй като всички получихте профила на най-възможния извърштел, сме длъжни да ви подготвим. Браян Фуентес, испанец с мексикански корени, един от най-печените... - заговори Анджела, опитвайки се да обясни по-прост начин - да кажем модерни мафиоти на нашето време. Псевдонимът му е 'Октоподът', заради стотиците места, които държи и съответно има хора. Простират се от Иберика, през Европа чак до тук, в Америка.

- Бизнесът му е ясен - дрога, трафик с хора, черния пазар за оръжия... Стандартното - заговори Деймън, братът на Анджела, който също бе старши агент - Нещото, което никога няма да сбъркате - той никога не си разчиства сметките сам.

- Има си хора, които вероятно са убили Чък и... Се предполага, че може би са отвлекли сестра ти, Кени - прекъсна го Анджела, поставяйки четири папки с информация за Браян на масата. Кенет стискаше зъбите си толкова силно, че усещаше болка във венците, но бе единствения начин да не обърне мястото с главата надолу.

- Къде е тоя шибаняк? - попита Кайл, впивайки поглед в лицето му с погнуса.

- Както казахме, той никога не си разчиства сметките сам. Проследихме обаче марионетките му за мръсни работи и установихме, че самолета, с който са пътували е излетял от Колумбия - заговори Деймън. Стан се подсмихн надменно и промърмори:

- Центърът на кокаина. Колко удобно.

- Не сме сигурни, че се намира там, но ако е така... Сто процента се е наврял в миша дупка. Не сме единствените, които го търсят, затова е доста добър в укриването си.