The Run

Част 48

. Миризмата на алкохол и тежък мъжки парфюм, съвсем допринасяха за отвратителното състояние, в което се намираше Кайл в момента. Колкото и пиян и неадекватен да бе, само мисълта, че Челси е в прегръдките му, го накра да затегне хватката си, а тя всячески се опитваше да се отскубне от него. Дърпаше се, бунтуваше се, сякаш искаше да покаже колко е силна и безстрашна пред чувствата си.

- Пусни ме!

- По дяволите, Челси, моля те! - заговори пияното момче с плътен глас и несъзнателно стисна китките й толкова силно, че ги накара да изпукат леко. Челси изстена тихо, пускайки няколко сълзи да се търкулнат по бузите й и извика:

- Нараняваш ме! Пусни ме!

- Обичам те, по дяволите!

- Кайл, остави ме! Боли!

- Не!

- Кайл! - извика последно момичето и преди да се усети, къдрокосия я целуна толкова грубо, че Челси загуби равновесие и политна назад. Нежеланието й да бъде около него вече взимаше връхната си точка, когато пусна лявата й ръка и постави своята на кръста й, за да я притисне по-плътно до себе си. Точно в този момент, блондинката събра цялата си сила и се изтласка от тялото на рижавото момче, гледайки го изплашено. За първи път в целия си живот, Челси беше почти парализирана от гняв и уплах, нещо което никога не си е представяла, че ще изпита.

- Челс, аз... Съжалявам... - измърмори Кайл, съзнавайки какво беше направил.

- Не... Не ме докосвай повече! Да не си посмял да се приближиш до мен, иначе кълна се, ще те убия! - процеди през зъби момичето, разтривайки лявата си ръка. Тъй като адреналинът от пред малко вече намаляваше действието си, бе ред на физическата болка в китките. Те буквално пулсираха от силата, с която бяха хванати до преди малко, а Кайл усещаше как бавно започваше да губи контрол над себе си.

- Това е... Лудост. Как... Как дотук... Ние.. - започна да говори несвързано къдрокосото момче, опитвайки се да събере парчетата от разбитите им отношения. Челси плачеше, паднала на колене пред него, а той я гледаше тъжно и се мъчеше. Трезвото му съзнание сякаш напомняше за себе си в този момент, укорявайки го за стореното.

- Не издържам вече... Кайл, не мога повече! - заплака още по-силно Челси, държейки лицето си с ръце. Момчето бавно коленчи до нея, като внимаваше с по-резките движения и с мъка вдигна зелените си очи на нивото на нейните.

- Когато... Каза, че ме мразиш...

- Млъкни, по дяволите - шепнеше момичето, опитвайки се да спре сълзите си, но те просто напираха.

- Мислеше ли го? Отговори ми само на това и ще те оставя... Сама и... Тук.

Челси го погледна уморено, избърса сълзите си и постави длани на земята, което я накара да се приближи леко към Кайл. Той проследи движенията й внимателно, но не посмя да стори нищо, имайки на предвид, че до този момент, бе направил предостатъчно. Челси се замисли преди да отговори, давайки си сметка, че момчето беше в напълно неадекватно състояние и най-вероятно нямаше да помни и половината от случилото се, затова реши да бъде директна и все така пряма, както обикновено:

- Мразя те до толкова, до колкото никога не бих те оставила. Мамка му, Кайл... Защо си се напил? Толкова по-лесно щеше да е, ако беше трезвен!

След думите й, къдрокосото момче въздъхна тежко и осъзна, че единственото, което беше останало от отношенията им, е задължението да се поддържат един-друг като колеги. Точно в този момент обаче, Челси се присламчи до него и положи главата си на рамото му, за да помълчат заедно. Сякаш ритуално, за да погребат всичко, което унищожи из основи дори малкото, което ги свързваше. Или пък не...