The Run

Част 42

- Качеството? Откъде е стоката? Нищо не казвате за това, да не сте нови? - започна да се дразни Тъкър, което направи впечатление на Майкъл. Мъжът бързо отлепи поглед от сексапилното момиче пред себе си и побърза да каже:

- Куче, я по-кротко. За къде бързаш, цялата вечер е наша?

- Искам да получа това, за което съм дошъл!

- И ще го имаш, но и на нас не ни е безразлично с кого си имаме работа - присъедини се Кайл, поглеждайки към сервитьорката, която се връщаше с подноса и поръчката им. Тя умело започна да поставя чашите с алкохол пред мъжете, като се уверяваше, че се навежда достатъчно дълбоко, за да огледат неприлично разголеното й деколте. За голямо нейно съжаление, никой не й обърна внимание и просто се фръцна обратно към бара, неотлепяйки очи от Кайл.

- Работим със сигурни хора, влезли в този бизнес вие да имате представа какво е кокаин! - изръмжа гласа на Тъкър. Тогава чак им светна защо Майкъл го наричаше куче. Цигарите и всички други субстанции, които бе вземал бяха накарали гласа му да се измени коренно.

- Докато бяхме в Америка, ние също си имахме добри приятели, ако ме разбираш - обясни спокойно Стан, опитвайки от парещата течност. Едва не се задави от силния вкус на питието, но успя да се задържи на положение. Личеше си, че пробутват менте алкохол на клиентите си, за да се напиват по-бързо. Вкусът на това уиски, нямаше нищо общо със стандартното.

- Така ли? Едва ли са по-навътре от нашите - изпуфтя Тъкър и се облегна на меката мебел, кърстосвайки ръце пред гърдите си. Кайл и Стан се спогледаха, усмихвайки се самодоволно, докато Челси въртеше розовата си сламка в чашата с питието. Майкъл не отделяше очи от устните на момичето, а тя му намигаше всеки път, когато го засечеше да я зяпа.

- Добре, заинтригува ни. За кого говориш? - попита директно Кайл, което изненада абсолютно всички. Дори самият него.

- Какви ги вършиш!? - извика Кени в малката му слушалка, но рижавия не му обърна внимание. Искаше целия този цирк да приключи възможно най-бързо.

- Не, не, не - засмя се Майкъл, отпивайки от питието си. Изведнъж започна да се усмихва широко, сякаш бе спечелил от лотарията, което узадачаваше агентите, но се стараеха да прикриват учудването си.

- Вижте, тук сме, за да говорим за вас, което значи, че ние задаваме въпросите. Харесва ми ентусиазма ви, наистина! Допадат ми прямите хора, но вие... Вие сте меко казано млади, неопитни и... Твърде самоуверени - заговори мъжа, оглеждайки момчетата. Кайл погледна към Стан, който стискаше зъби ядосано и бързо опря лакти в коленете си, обяснявайки спокойно:

- Прав си. Джон, защо не му обясниш с кого работим и как точно действаме?

- Приятелите ни в Америка внасят и изнасят главно от Колумбия. Имаме си познати в Куба и Холандия, но главното звено е тук. Що се отнася за стоката, бъди по-конкретен - заговори Стан съсредоточено.

- Защо поговориш малко ти, красавице? Ти какво би ни препоръчала? - подразни я Майкъл, видимо развеселен от думите на момчетата. Челси се настани по-удобно на мястото си, усещайки как сърцето й ускорява ритъм и започна да говори, усмихвайки се лукаво:

- Нищо не може да се сравни с колумбийските тънки бели линийки, след дълга нощ. От друга страна, холандците си обръщат внимание на тревата и не ни пробутват ментета, имайки в предвид какво се случи с последния, който се опита да ме метне с боклук.

Тъкър я погледна осъдително, а тя се обърна към Кайл, който изпиваше краката й с очите си и допълни:

- Неволно разбрахме, че пичът не може да плува.

- Колко жалко! - престори се на загрижена Челси и продължи с лъжите - Любимите ми обаче са малките цветни таблетки. Имат възбуждащ ефект, затова ги използвам често.

- И кой по дяволите ви снабдява? - попита Тъкър.

- Както споменахме, външни хора, а и... Ами един много добър наш приятел, за когото ще говорим по-късно. Достатъчно ли ви беше тази информация? - побърза да попита Стан, опитвайки се да звучи колкото се може по-спокойно