The Run

Част 44

- О, разкарай се - измърмори тя и се фръцна, тръгвайки напред. Преди обаче да е успяла да направи и две крачки, силната хватка на къдрокоското я сграбчи за ръката, след което я обърна към себе си и заговори:

- Трябва да поговорим.

- Не ми се правят скандали, остави ме Брофловски - задърпа се момичето, гледайки го в очите. Умората си казваше думата, но адреналинът, който веднага започна да бошува във вените й при допира на мъжа, успяваше да прибори всяко друго усещане.

- Не и преди да говорим, мамка ти! - изшептя момчето, притискайки я до стената. Челси леко удари гърба си, при което изстена тихо и го погледна право в очите. Поглед, пълен с изпепеляваща ярост и желанието да му забие шамар.

- Няма за какво да говоря с теб, разкарай се!

- Когато те видях как флиртуваше с онзи, как си хапеше устните и му намигаше... Идеше ми да го застрелям, кълна се - заговори срещу ухото й Кайл, което накара всяко едно косъмче по врата й да настръхне. Тя притаи дъх несъзнателно, усещайки как хватката на момчето леко се затяга около китката й, а тялото му се притискаше все повече до нейното. В случая, горещата Колумбийска нощ не можеше да се сравнява с температурата на ситуацията, създала се между двамата. Пулсът и на двамата се ускори ненормално бързо, а дишането им го последва.

- Така се държат курвите. Разкарай се - изсъска срещу него момичето и напрегна всичките си мускули, за да се отскубне от хватката на Кайл. Токчетата й затракаха яростно по мраморния под, а кръвта й кипеше - дали от гняв, или страст не можеше да се определи в момента. Единственото, което блондинката знаеше е, че самоконтрола, който наложи над себе си преди малко, бе най-силното й оръжие срещу Кайл. От своя страна, рижавото момче остана безмълвно за пореден път. Но падаше му се - няколко необмислени думи, малко ревност и привързаността, която изпитваше към това момиче бяха трагичната комбинация, довела до ситуацията в момента. Тя не искаше да го погледне дори, мъчеше се всячески да избегне разговор с него, а когато това се случеше - почти винаги завършваше със скандал, нещо което бе твърде нетипично и за двамата.

- Ти още ли не си легнал - гласът на Дарил извади Кайл от хаоса от мисли, бушуващ в главата му. Момчето въздъхна тежко, но тихо и се обърна към високия мъж. Той го погледна сурово и попита:

- Имаме ли мини бар?

- Ъ, не? - отвърна русия, затваряйки вратата на апартамента зад себе си. Дарил се приближи към рижавото момче, а той заговори:

- Прекрасно. Искаш ли нещо от магазина?

- Кайл, накъде тръгна по това време? - продължи с въпросите русия. Кайл изпуфтя недоволно, завъртайки очи и се насочи към асансьорите. Очевидно отговора на момчето изобщо не удоволетвори Дарил и той отново се намеси:

- Пич, стига какво те прихваща? Пак ли те изнервих?

- Знаеш ли, света не се върти около самовлюбения ти задник. Жалко, но факт. Попитах те, искаш ли нещо? - повтори Кайл, чиито нерви вече не издържаха. Имаха нужда от време, цигари и най-вече - скъп алкохол. Много скъп и тежък.

- Не - отвърна сухо Дарил и влезе в общия им апартамент, видимо подразнен от думите на рижавия. Кайл не беше такъв, самият той не можеше да се познае на моменти, като например сега. Не обичаше да обижда и да засяга, мразше конфликтите и всячески се опитваше да избяга от тях, но сега всичко дотук се бе превърнало в ежедневие. Звукът от асансьора отново успя да разконцентрира къдрокосото момче и той бързо влезе през плъзгащите се врати.