Валъри
Отваряйки очите си единственото което видях беше бяла светлина. Имах ужасно главоболие.
Деймън
Колана
Спирачките
Камиона
Удара
Деймън!
Тази светлина.. това краят ли беше?
"Събудихте се" женски глас че стресна. Премигнах няколко пъти и преместих главата си на дясно виждайки момиче облечено в бели дрехи "как се чувстваш?"
"Боли ме главата" промърморих.
"Може ли да ми кажеш името си?"
"Валъри Стоун" огледах стаята
"На колко години си?"
"25. Къде е Деймън?"
"В другата стая е преглежда го доктор"
"Добре ли е? Искам да го видя"
"Не може още. Нека те прегледа доктор да изтече системата и само ако позволи доктора може"
Деймън
"Имаш счупване на лумбалната област" доктора показа на рентгеновата снимка счупената кост. Още не мога за разбера как се е случило "закрепихме я с импланти" показа другата снимка на която се виждаха имплантите. Болтове. "Както казах и на семейството ти операцията е успешна, но ще останеш още няколко дни тук за да те проследим."
"И няма да мога да ставам"
"За известно време не"
"А ще успея ли някога"
"Разбира се че ще успееш."
"Наистина ли?"
"Бих ли те излъгал? Нали ми каза че чувстваш краката си?"
"Да" кимнах
"Ще трябва един месец да бъдеш неподвижен но след това ще започнат рехабилитации. Според мен до шест месеца най късно ще ходиш сам"
"Шест месеца?"
"Да, но ако изпълняваш това което ти казваме може да са и по малко."
"Ами Валъри как е? Момичето с което бях в колата"
"Добре е. Искаше да дойде при теб" усмихнах се при чутото "казах й че щом системата й свърши ще дойде. Очаквай я скоро" кимнах му "ще те оставя да си почиваш"
YOU ARE READING
Стъклена Любов
RomanceЗа сравнително краткият си опит с живота съм виждал всичко. Болката, лицемерието и омразата винаги са били залепени за мен. В този ред на мисли е очевидно колко смаян бях след появата на русото торнадо в живота ми и ми показа че всъщност нищо не съм...
