"Какво но?" Попитах я
"Първо си помислих за теб. Ами ако ти не беше оцелял. Не исках да те срещна там...Докато не те видях не можех да се успокоя. Не че сега съм много спокойна, но поне знам че си жив, Деймън."
"Не мога да разбера какво се опитваш да ми кажеш" много добре знаех какво иска да ми каже просто исках да го чуя.
"От както отворих очите си ти постоянно си в главата ми. Осъзнах че колкото и да опитвам няма да спра да те обичам" да ето ги думите които исках да чуя. Тя ме обичаше. Аз също я обичах.
"Значи трябваше да остана на легло за да го разбереш"
"Оф.. какво говоря? Не е правилният момент знаеш ли просто забрави че съм го казала."
"Знаеш ли че ако можех щях да стана и да те целуна?" След думите ми тя остана с отворена уста на която само след секунди се изписа усмивка
"Тогава аз ще ти помогна" стана от стола и бавно плахо се наведе над мен. Хванах бъзите й и я дръпнах целувайки устните й. Макар хубавото чувство да съм до нея не можех да не изсъскам от болката която изпитах. "Аз ли направих нещо" попита щом се отдръпна.
"Не" отговорих тихо и си поех въздух докато болката отминаваше а ръката й беше в моята. "Обичам те" казах й щом болката отмина и тя все още изглеждаше притеснена.
"Обещай че няма да ме нараниш"
"Обещавам."
"Хей.. прекъсвам ли нещо?" Малкият ми брат отново влезе в стаята карайки Валъри да се отдръпне от мен.
"Вече го прекъсна за това казвай какво искаш" отвърнах му
"Момичетата искат да говорят с вас" подаде телефона на Валъри и тя седна на стола
YOU ARE READING
Стъклена Любов
RomanceЗа сравнително краткият си опит с живота съм виждал всичко. Болката, лицемерието и омразата винаги са били залепени за мен. В този ред на мисли е очевидно колко смаян бях след появата на русото торнадо в живота ми и ми показа че всъщност нищо не съм...
