Максимилян
Карах плътно зад Деймън когато изведнъж започна да натиска клаксона. Нещо се случва. Някакъв проблем с колата или има или ни следят?
"Звънни на Деймън" казах на съпругата си и извади телефона от чантата си. Набра брат ми и пусна на високоговорител поставяйки телефона между нас когато видяхме как се забиха в един камион. Целият изтръпнах а Киара се изпищя.
Спрях колата и излязох срещайки Доминик и Дилара. Киара също дойде до над "останете тук" наредих им и с Доминик отидохме до колата.
Минах от стараната на шофьора където беше и шофьора на камион опитвайки се да отвори вратата докато Доминик отиваше към другата.
След неуспешните ни опити да отворим вратата за да изкараме Деймън минахме от другата страна където Валъри вече беше легнала на земята а Доминик проверяваше пулсът й.
***
Линейката пристигна бързо и отидохме в близката болница където казаха че Валъри е ударила главата си, но няма нещо сериозно докато брат ми е в операция поради счупен гръбнак.
Звъннах на родителите ми и тези на Валъри и сега всички просто чакахме.
"Искате ли да се приберете?" Попитах момичетата. Каси беше в колата с някой от охраната и едно момиче от персонала на Валъри а Дилара постоянно слизаше или звънеше за да провери дали е спокойна. "Приберете се с баба"
"После как ще дойдем? Над час път е до вкъщи" каза ми снаха ми
"Отидете и си починете. Ако имаме новини ще звъннем. Шофьорите са отвън" изпратих момичетата до колата и взех кафета. Няма да се спи. Аз поне няма да мигна докато не чуя че Деймън и Валъри са добре. Тя не се е събудила още. Не мога да разбера след като е добре защо не пускат никой при нея? Мисля си че крият нещо.
Когато завих за коридора където беше семейството ми видях как доктора влиза в операционната. Операцията е приключила. Дали е успешна? Дано да бъде.
Докато стигна до баща си имах чувството че се препотих пет пъти.
"Татко? Какво казаха?" Попитах и оставих кафетата на пейката. Баща ми ме погледна с усмивка и веднага си отдъхнах
"Операцията мина. Ще направят рентгенова снимка за да разберем дали е успешна"
"Ще бъде успешна." Проговори и мама "момчето ми ще стане на крака"
YOU ARE READING
Стъклена Любов
RomanceЗа сравнително краткият си опит с живота съм виждал всичко. Болката, лицемерието и омразата винаги са били залепени за мен. В този ред на мисли е очевидно колко смаян бях след появата на русото торнадо в живота ми и ми показа че всъщност нищо не съм...
