Стъклена Любов

Глава 80

Валъри

Последните два дни постоянно местят Деймън за всякакви изследвания. Днес също така го преместиха в стаята с още двама мъже което много го дразни.

"Защо се ядосваш толкова?" Прошепнах докато галех косата му.

"Ставаме много хора и ви гонят когато сменят превръзки, не пускат повече от един човек при пациент, трябва да се съобразяваме с другите за да не им пречим." Обясни ми "искам си вкъщи"

"Знам, аз също искам да се приберем вече, но докторите не позволяват още. Искат да са сигурни че ще си добре"

"Знаеш ли колко ще ми е добре вкъщи, в стаята и с теб до мен"

"И сега съм до теб"

"Единственото нещо което ме успокоява"

"Но ще трябва да те оставя" казах му у веднага се намръщи "ще отидем с дядовците за да си починат а аз ще си взема душ и ще дойда"

"Поспи ако искаш. Не мисля ме ти е много удобно на стола или на пейките навън"

"Добре съм. Баща ти и татко са отвън. Ще им кажа да дойдат. Да слушаш"

"Добре мамо" усмихнахме се и целунах бузата му след която излязох виждайки бащите и двамата дядовци пред вратата

"Готова ли си Валъри" попита ме дядо Мирон

"Да." Ние тръгнахме а Кевин отиде при Деймън.
Качихме се в колата на Карлос и тих зае шофьорското място.

"Радвам се че се сдобрихте с внук ми" отново проговори дядо Мирон "виждам щастието на лицата и на двама ви. Съгласен ли си Влад?"

Знаех че семейството ми няма да е много трогнато че сме заедно след всички случило се. Погледнах Карлос и отново върнах погледа си върху възрастните мъже на задните седалки.

"Да, така е. Единственото което искам е децата ни да бъдат щастливи" усмихнах се и отново се обърнах напред.

Не знам наистина ли чувстваше това което излизаше от устата му или просто го каза заради мен и дядо Мирон.

***

"Няма да се бавя" казах щом спряхме пред къщата на Уолтън и слязохме с дядото на Деймън.

"Как си скъпа?" Попита ме Киара щом влязохме в хола.

"Аз съм добре" прегърнахме се. "Здрасти бабо" поздравих възрастната жена и се прегърнахме.

"Радвам се че си добре момичето ми"

"Къде са останалите?"

"Момчетата се оправят ще ходят до болницата." Отговори ми Дилара щом  се появи и с нея съшо се прегърнахме. "Как е Деймън?"

"Изнервен."

"Макс каза че му се е оплакал"

"Валъри, здравей" момчетата дойдоха.

"Здравейте"

"Ние отиваме в болницата. Ти си почини"

"По късно ще дойда"

****

Деймън

Баща ми и Айрон се сменяха кой да бъде при мен и кой да чака отвън докато братята ми не дойдоха и първи при мен влезе Доминик.

"Закарахте ли колата ми на ремонт?"

"Да"

"Знаем ли какво се е случило със спирачките? Течността ли е свършила?"

"Срязани са"

"Срязани? Значи наистина е имало някой във вилата" някой който иска да ни навреди. Турците. "Къде е Валъри?"

"Последно беше вкъщи. Казахме й да си почине и ме ние сме при теб"

Взех телефона си и видях дали е на линия. Беше за това й звъннах

"Ало?"

"Къде си, Вал?"

"Вкъщи. Добре ли си?"

"Да." Отдъхнах си щом разбрах че е в безопасност с охраната на дядо й.

"Ник идва"

"Ник? Кога?"

"Преди час е бил полета му. Каза че е уредил всичко за няколко часа и ми каза че се качва на самолета. Аз също не знаех"

"Ще го чакаш да пристигне ли?"

"Да, ще го вземем с Карлос и ще дойдем при теб. Трябва ли ту нещо от тук?"

"Само ти"

"Май вече ти липсвам"

"Нямаш си и на представа. Но все пак си почини. Пиши ми когато тръгваш"
Затворих и продължихме разговора си с брат ми. Трябваше да направим нещо за да може семейството да бъде е безопасност.