САМО МОЙ /YOONMIN/

3

Бе късен следобед. Навън започваше да се смрачава, правейки обстановката неприветлива за Джимин. Русокосият седеше на дивана, облечен прилежно, и чакаше любимия си. Юнги му бе казал, че ще се прибере по-рано, но не беше уточнил часа. Парк реши, че ще е по-добре той да чака отколкото да вбесява Мин допълнително с бавенето си, затова се оправи още по обяд.

Не че бе бездействал дотогава. Момчето имаше нужда да се разсее от лошите мисли и спомени, а какво по-ефективно от това да почисти? Цяла сутрин чистеше, подреждаше, изми съдовете, пусна пералня и сготви. През останалото време се чудеше какво още да свърши. Насили се да хапне на обяд, тъй като не бе вечерял и закусвал, а знаеше, че това не бе никак здравословно. Имаше лоши спомени от болници и дни прекарани на системи, само заради умишленото си гладуване.

Сега момчето седеше и гледаше стената срещу него, размишлявайки. Спомни си думите на Юнги от сутринта "нямам търпение за сватбата ни". Джимин не можеше да проумее защо Мин искаше да се омъжат. Нима го обичаше?

Чим разтърси глава. Това бяха само надежди. Нещо, в което той продължаваше да вярва сляпо. А някога наистина го мислеше за истина. Спомни си за началото на тяхната връзка. Колко мил и отдаден бе Юнги тогава. Как прекарваха времето си сгушени в леглото и изброявайки всичко което обичат в другия. Спомни си колко силно туптеше сърцето му само като видеше усмивката на Мин. Всичко бе толкова хубаво, чак нереално, но продължи няколко месеца. После се срина. Чим си спомни болката, която изпита щом усети плесницата на Мин и не го болеше бузата, а сърцето. Не можеше да повярва, че любимият му бе способен на това.

Прости му и то почти веднага, но това се повтори, потрети. Джимин живееше в страх от това в какво състояние ще се прибере чернокосият. Понякога си идваше усмихнат, целуваше го и заспиваха сгушени един в друг. Понякога се връщаше бесен. Крещеше, чупеше и се затваряше в офиса накрая на коридора им, където оставаше до сутринта, когато отново излизаше. Понякога се прибираше мълчалив и напрегнат. Тогава бе най-лошо. Чим стисна очи, но така картината пред него стана още по-реална. Сцена от поредното насилие над него.

Чу се отваряне на входната врата. Звукът извади Джимин от транса му и той се изправи рязко. Юнги влезе в хола със сериозно изражение, карайки Парк да се напрегне.
- Готов ли си?