САМО МОЙ /YOONMIN/

62

Обстановката бе така напрегната. Добре познатата красавица седеше на дивана, кръстосала крака. Гледаше нещо на телефона си и дори не отразяваше другите двама.

Джимин правеше салата мълчаливо. Юнги опитваше да го заговори, но по-малкият не искаше и да чуе. Отново бе скрил от него. Нима Джимин бе длъжен да прави компромиси постоянно?

- Хей, любов - чернокосият обви талията му с ръце и зашепна в ухото му, - мислиш ли, че аз се радвам да я видя?

Джимин не отвърна, а продължи със заниманието си. Режеше салатата внимателно, докато другият опитваше да го умилостиви.

- Наистина се обади в последния момент и просто заяви, че полетът ѝ каца днес. Ще доносничи на баща ни.

Джимин продължи да мълчи. Не можеше да понася сестрата на Юнги, тя бе същинско зло. Зад изящната ѝ красота се криеше малко дяволче, което само чака момент, в който да те саботира. Доколкото знаеше той, тя работеше за баща си в другия край на страната. Юнги не споменаваше семейството си често, но сестра му не спираше да говори за това, не пропускайки да вметне и някоя обида към брат си. Държеше се ужасно и с Джимин. Той имаше лоши спомени от предишни техни срещи и просто не искаше да я доближава. А сега, не само че се бе натресла в дома му, но и продължаваше с неуважителното си поведение.

- Ще я изтърпим една седмица, нали? - Юнги запита тихо, с което изненада по-малкият.

Джимин се разсея за миг и мина с ножа през пръста си. Той изохка болезнено и притисна раната. Юнги му подаде салфетка, наблюдавайки го притеснено.

Но Джимин не остана особено очарован. Той продължи със салатата, придържайки хартията до пръста си.

- Джимин! - Момичето се провикна от хола. - Да внимаваш какво слагаш в салатата, че съм на диета. Сто грама сирене, чери домати и не забравяй за сусама!

Джимин прехапа устна ядно. Беше на косъм да се разкрещи истерично, семейство Мин му бяха крайно неприятно, но тя... Тя просто го изкарваше извън нерви.

- Йеджи, по-добре замълчи - посъветва я Юнги с раздразнено изражение.

Тя го изгледа изпод изкуствените си мигли с мазна усмивка. Изглеждаше като злодей от анимационно филмче.

Мин извъртя очи и седна на стола изморено, оставяйки всичко да легне върху Джимин.