САМО МОЙ /YOONMIN/

52

Техюнг се облегна на ръката си и въздъхна тежко. Главата му пулсираше болезнено, всичко се въртеше. Очите му се затваряха, бе страшно изморен. Почти не беше спал. Миналата нощ се бе изплъзнала в разговори и алкохол. Ким не помнеше кога си беше тръгнал Джаксън, но на сутринта се намери на дивана с горчив вкус в устата и оповръщана тениска.

Закъсня за работа. Юнги буквално изсипа цяла купчина документи върху бюрото му. Трябваше да уговаря и отменя срещи, а той самият не знаеше къде се намира. Денят му бе потръгнал зле и по всичко си личеше, че и ще завърши зле.

- Техюнг? - Мин го гледаше от открехнатата врата с ядосан вид. - Трябва ли да напомням, че се намираш в работна обстановка? Спри да се прозяваш и си върши задълженията ако не искаш да те изритам оттук!

Ким надигна глава, пронизвайки го с очи. За кой се мислеше той? Но докато едно плахо гласче отговаряше на въпроса с две прости думи - "твоят шеф", то Техюнг изгаряше в сдържаната си ярост. Кипна му.

- Ще ме изритате ли? - Той се надигна от стола и заобиколи бюрото. - Нима не си скъсвам задника от работа? Нима не правя всичко както ми наредите? Слушай какво, Юнги, не съм се бъхтил три години тук, само, за да ми кажеш, че ще ме изриташ! - Гласът му се бе повишил несъзнателно и той крещеше срещу шефа си. - Давай де! Уволни ме! Изгони ме! Почеши си егото! Не заслужавам такова отношение и повярвай ми - аз ще съм този, който ще си тръгне!

Юнги не бе и потрепнал. Седеше на мястото си сигурно и излъчваше все същия респект. Устните му бяха притиснати една в друга, изглеждаше така, сякаш ще избухне всеки миг. Но не го направи.

- Вземи си почивен ден и ми се махни от главата преди да направя нещо непремислено, за което ще съжаляваш. - С това той затръшна вратата и остави замаяния Техюнг сам.

***

Юнги вървеше към офиса си с ядна походка. Този Техюнг! Как си позволяваше да му говори по такъв неуважителен начин? Що за непокорство! Чернокосият се тръшна на стола зад бюрото си и притвори очи. Нещата малко по-малко се влошаваха, губеше контрол. Първо Джимин, а сега и служителите му. Това не можеше да продължава. Как да го предотвратеше? Как да направеше всички смирени и покорни? Защо бягаха, защо се обръщаха срещу него?

Мин не издържа на напрежението и извади телефона от джоба си, позвънявайки на любимия.