САМО МОЙ /YOONMIN/

17

Юнги се изправи изведнъж, избутвайки лаптопа настрани. Седнал на ръба на леглото, държеше телефона с трепереща ръка докато изслушваше притеснения Техюнг.

Джимин бе в пълно недоумение. Наблюдавайки Мин той можеше да бъде сигурен, че нещо не е наред .
- Да, да ще го проверя... Искам да разбереш кой се е свързал с медиите...Да, добре. Утре сутринта ще те чакам в офиса. - Юнги обясняваше вече малко по-уравновесен и поел нещата под контрол.

Скоро телефонът беше оставен, чернокосият въздъхвайки тежко. Парк дълго се взира в гърба му, следейки дълбоките вдишвания на по-големия. Сърчицето му туптеше забързано, той самият, усетил напрежението във въздуха, се притесни. Без да се замисля повдигна лаптопа, оставяйки го на нощното си шкафче, сетне се приплъзна до ръба на леглото, увивайки ръце около талията на Юнги. Зарови носа си в бялата тениска, вдишвайки любимия аромат.
- Наред ли е всичко? - Попита приглушено от плата.

Юнги не отговори. Просто седеше, гледайки в нищото. Ръцете на Джимин опитаха да открият неговите. Русокосият понечи да преплете пръсти с чуждите, искаше да го успокои, да му покаже, че е там за него. Искаше да минат през всичко заедно независимо колко малко и незначително беше. Искаше да започнат от начало и макар това обаждане да не му се струваше от особено голямо значение, то тревожеше Юнги и малкият искаше да го утеши.

Но достигнал топлите му ръце стисвайки ги здраво, получи само и единствено грубост. Мин освободи ръцете си с рязко издърпване, сетне отдели чуждите от талията си, бутайки ги грубо. Стана ядно и напусна стаята без да продума, без да се обърне.

Джимин бе застинал на мястото си. Усещаше как огорчението го завладява отново, но не се подаде. Да скърби за поредното отблъскване на Юнги бе глупаво. Русокосият знаеше какво иска сърцето му. Желаеше да отиде, да прегърне чернокосия, да го целува и целува, докато не зърне усмивката на лицето му. Но разумът му надделя, а той знаеше кога да спре. Нямаше нужда да се наранява още и още. Бе достатъчно.

***

Джимин не знаеше кога бе заспал, но кошмарът, който сънува изгони сладостта на почивката.

Момчето бе чисто голо насред пълен мрак. Не виждаше, не чуваше нищо докато тъмнината не се просветли. Озова се в спалнята коленичил на земята. Да, това бе спалнята им с Юнги, но някак различна. Стените бяха засенчени, губещи се в тъмнина, правейки пространството необятно. Подът бе покрит от стари дъски, изпонадрани и грозни. Не се виждаше нищо друго освен леглото. В началото бе обикновенно легло, но сякаш мигнал за секунда, Джимин го видя по друг начин. Бели чаршафи, пропити от червени пръски кръв, намачкани и разпокъсани.