За двайсетте минути шофиране Техюнг осъзна, че се бе зарадвал прекалено рано. Докато пътуваше съвсем се паникьоса. Трябваше да измисли начин да повдигне темата за Юнги и синините, но как се очакваше да го направи. "Хей, Джимин, аз само ще взема тези документи, да хаха. А между другото, случайно Юнги да те малтретира? Ей така от любопитство питам." - това би било страхотен начин да попиташ някой за нещо такова. Наистина страхотен начин, но не и в тази вселена.
- Колко съм умен, само - измърмори си Техюнг докато паркираше.
Разбира се бе забравил да се обади на Джимин. Можеше поне да го предупреди, когато е наблизо, но не. Че защо? Нека да стресираме момчето още малко.
Ким набра номера на русокосия и зачака да получи отговор.
- Да?
- Здравей, Джимин, ъм...Техюнг е. - Той прехапа устна, възпирайки неприличните коментари по свой адрес. - Юнги сигурно ти е казал, че ще дойда да взема едни документи.
- Да, здравей. Каза ми. Ти наблизо ли си?
- Почти стигнах. - Техюнг се удари по челото. Как можеше да е толкова зле?! Та той висеше отпред от около три минути.
- А, да. Видях те.
Супер.
- Сега излизам.
Те понечи да каже "довиждане", но се спря навреме и просто затвори. Слезе от колата като едва не стъпи в огромната кална локва до вратата. Само това му липсваше.
Тръгна към къщата с широка крачка и се появи на входа точно, когато Джимин отвори.
- Здравей - русокосият му се усмихна срамежливо. Излезе навън и затвори вратата след себе си, за да не нахлува студът вътре. - Мисля, че е това. - Подаде му черната папка, която държеше.
Техюнг я взе, но продължи да се взира в лицето на другия. Забеляза, че пак носи грим. Кой носеше грим вкъщи? Това бе доказателство за Ким, че русокосият има какво да крие. Ако само имаше как да...
- Наред ли е всичко? - Джимин изглеждаше леко смутен и Те веднага се почувства виновен.
- Да, извинявай, отнесох се. - Той се прокашля и разтвори папката, прелиствайки я. Не знаеше какво точно трябва да вземе, Юнги не му беше казал, затова се надяваше Джимин да му бе дал всичко нужно.
Ами ако...
- Това ли е всичко? - Чим го попита, скръстил ръце пред гърдите си. Бе излязъл само по блуза и студът бързо го разтрепери.
YOU ARE READING
САМО МОЙ /YOONMIN/
FanfictionДжимин вярваше, че е открил голямата любов. Готов на всичко, за да поддържа приказната си илюзия, той започна да губи себе си. Страхуваше се. Страхуваше се от границите на любовта и момента, в който тя изстива. Главни герои: Park Jimin (BTS) Min Yoo...