САМО МОЙ /YOONMIN/

33

- По-добре ли си? - Мино се усмихна леко срещу приятеля си.

Техюнг се пресегна до купата пред него, за да се сдобие с поредния желиран бонбон, който налапа лакомо. Закима радостно срещу другото момче, отвръщайки на усмивката му.

Бяха се свили на дивана в хола на кестенявокосия, гледаха комедийни филми и се тъпчеха със сладко. Това беше на пръв поглед. Времето, което споделяха заедно обаче, бе много повече от купа желе и забавен филм.

И то наистина помогна на Техюнг да се отпусне.

- Да пусна ли друг? - Мино се надигна от дивана, избутвайки кутията със сладки от скута си. - Тук е страшна кочина - заключи той след като му се наложи да прескочи купчинката мръсни дрехи пред дивана.

- Знам, знам. Днес щях да чистя. През седмицата нямах време.

- Юнги още ли те спуква от работа? - По-ниският превключваше каналите в търсене на нещо интересно. Бе се начумерил при спомена
за чернокосия, силно го ненавиждаше.

- Чак да ме "спуква"... - Те се засмя нервно.

- Ясно - Мино провлачи загледан в дистанционното. - Те, трябва ти почивка, имам предвид дълга почивка.

- Така съм добре, наистина. Работата ме...успокоява предполагам.

- Говориш глупости - другият се обърна срещу него с гневно изражение. - Юнги няма свян и те претоварва без да му мигне окото. И на всичкото отгоре е задник!

- Юнги не е задник. Той просто е...особен. Има си своите начини и своите настроения.

- Съдейки по лицето му - винаги е бесен. Този човек има някакви проблеми, сериозно ти казвам.

- Може ли да прекратим темата...

- А ти се влачиш след него като изгубено пале - не се отказваше Мино. - "Юнги това, Юнги онова...", само за него слушам. Започвам да си мисля, че си падаш по него.

- Какво?! Не! - Техюнг скочи на крака, чувстваше се нападнат. - Какви ги говориш, Мино! Та той е сгоден!

Мино го изгледа преценяващо.
- Че кой му е вързал?

- Има си приятел повече от две години и наскоро се сгодиха - Ким се опита да обясни малко по-спокойно.

- Аз защо не знам?

- Защото никога не си се интересувал. Знаеш само да съдиш.