САМО МОЙ /YOONMIN/

29

Техюнг завъртя ключа и двигателят изгасна. Отвори вратата на колата и слезе, внимавайки да не се накаля. Напоследък времето бе ужасно, момчето не помнеше кога за последно бе виждало слънчевите лъчи. Все същото сърдито сиво небе.

Прекоси пътеката от обли камъчета, заставайки пред входната врата. Хвърли последен поглед на колата си, натискайки дистанционното отново, уверявайки се, че я е заключил. Винаги го правеше по два пъти, за всеки случай.

Натисна звънеца и зачака нетърпеливо. Всъщност имаше време само за глътка въздух, защото му бе отворено почти веднага.
- Влизай - подкани го Юнги, отмествайки се от вратата, за да му направи място да мине.

Те кимна и се вмъкна в тясното антре. Събу обувките си и ги подреди прилежно до останалите. Шефът му вече бе седнал на дивана в хола с лаптоп в скута си. Техюнг съблече сакото си неловко и го остави на един от кухненските столове, сетне се завъртя, докато фокусира мивката, където изми ръцете си. Юнги определено не беше най-добрият домакин и Ким бе наясно, затова без да се замисляше, се разполагаше като у дома си. До някъде.

Момчето седна до чернокосия, който не му обърна особено внимание. Кестенявокосият огледа холната маса, изучавайки пръснатите по нея листове. Взе един от тях на произволен принцип и се зачете.
- Не ги разбърквай - промърмори Юнги сухо.

Те върна документа на старото му място. Ако тази бъркотия можеше да се нарече ред, то момчето нямаше намерение да го "разбърква". Сви устни в права линия и се обърна към по-големия в очакване.

Юнги му се бе обадил преди час, с нареждането да го посети в дома му. Бе събота рано сутрин, но другият нямаше планове (освен заслужената почивка) и се примири. Пък и за извънредни часове му се плащаше допълнително.

Сега, когато беше тук, се убеди, че имаше и нещо друго. Първо - бе странно, че не се чакаха във фирмата както обикновено. Те не знаеше каква бе причината да се съберат в дома на шефа му, но реши да не ѝ отдава голямо значение.

Обаче имаше и нещо друго. В очите на Юнги се четеше лесно разгадаема тъга. Това, което правеше на лаптопа сякаш не беше особено важно. Натискаше копчетата бавно и на няколко пъти ги обърка, след което му се наложи да изтрие част от текста. Беше блед, изглеждаше недоспал и тъмните кръгове под очите му потвърждаваха тези съмнения. Седеше някак неспокойно, нямаше я увереността и дори непукизма. Цялата тази гледка бе нова за Техюнг, още повече, че за пръв път виждаше Мин да носи нещо различно от костюм. Сивият домашен анцуг и несъвпадащата си с него бежова блуза го правеше да изглежда някак нелеп. Може би...човечен?