САМО МОЙ /YOONMIN/

13

Парк се изправи със сетни сили, сядайки на дивана. Дишането му все още беше накъсано и затруднено, сълзите все още се спускаха по лицето му, все още го болеше и не само тялото, болеше го сърцето. Нима Юнги бе толкова жесток? Това не беше човекът, в който някога Джимин се бе влюбил.

Чим избърса очи, опитвайки да възстанови зрението си. Лявата част на лицето му пулсираше от болка. Русокосият усещаше как клепачите му натежават и постепенно се унасяше в съня си. Тялото му се отпусна и той се излегна на меката мебел. Сви се, стисвайки очи. Буцата в гърлото му напираше да излезе под формата на жални хлипове, но той успя да я възпре. Бе прекалено уморен, имаше нужда от почивка, имаше нужда да остане сам, да успокои мислите си. Сънят се спусна над него и той неусетно заспа.

***

Юнги измрънка и за пореден път се завъртя. Обърна се накъде ли не, зае всяка поза за сън, която му бе позната, но така и не можа да заспи. Протегна се и взе телефона си от нощното шкафче. Зарядното се опъна и принуди чернокосия да се извърти на една страна, за да види колко е часа. Бе два и половина през нощта, очите му се затваряха от умора, но сънят така и не идваше.

Навън ръмеше, капките дъжд се удряха в перваза на прозореца, създавайки приятен звук. В стаята бе топло и спокойно. Обстановката бе спокойна. Сърцето на Мин биеша бавно в постоянен ритъм, дишането му бе дълбоко.

Чернокосият се протегна в леглото, ръцете и краката му опъвайки се в две противоположни посоки. Той извъртя глава към лявата страна на леглото - беше празна. Малкото свито тяло на Джимин липсваше.

Омръзна му да се върти в празната стая, затова се надигна в леглото.Изпука врата си, накланяйки глава първо наляво, после надясно. Изтри потните си длани в тениската си и стана, пристъпвайки лениво към хола.

Забеляза, че лампата свети, замижа при ярката светлина и въпреки че не бе чул шум, завари Джимин на един от кухненските столове. Главата му бе клюмнала, единственото, което я държеше бе подпряната на масата му ръка. С нея притискаше някакво пликче към бузата си. Юнги бързо разгада леденото съдържание. Русокосият бе затворил очи, устните му леко разтворени, свободната му ръка бе отпусната в скута му. Явно, че бе задрямал в седнало положение.

Мин застана пред него, Парк, усетил нечие присъствие, разтвори очи. Изненадата премина през тях, но скоро бе заменена от смущение. Русокосият наведе глава някак виновно, продължавайки да притиска компреса до посинената си буза.

Юнги издърпа един от столовете и се настани пред по-малкия. Седеше и наблюдаваше Джимин без особена цел, може би просто се наслаждаваше на неудобството му. Обстановката бе напрегната, тишината започваше да става мъчителна. Чим стискаше края на суичъра си, притеснението му се улавяше отдалече.

Мин се издразни на бездейсствието на по-малкия и пое нещата в свои ръце. Той обхвана брадичката му и грубо вдигна главата му. Срещна стиснатите, пропускащи сълзи, очи на Джимин.
- Погледни ме! - леденият зяповеднически тон на чернокосия разтрепери Парк.

Той отвори очи плахо.
- Махни го! - Юнги посочи с очи компреса. Ръката, която го притискаше се тресеше неудържимо.

Джимин я свали бавно заедно с пликчето лед, разкривайки наранената кожа. Скулата му беше посинена, а наситеният цвят се спускаше надолу чак до устните му, избледнявайки. Юнги го бе зашлевил, нещо, което не можеше да причини такива наранявания, но сблъсъка на Чим с ръба на масата бе достатъчен.

Мин сбърчи вежди. Нещо подобно не се криеше лесно, а какво щяха да кажат хората, виждайки пребития му годеник - с чернокосия щеше да е свършено.
- Мамка му! - по-големият изруга ядно и пусна Джимин. Той веднага сведе глава, подсмърчайки. - Моли се да не се подуе! - Юнги сякаш изплю думите и стана от стола.

Парк взе компреса, готов да го сложи на бузата си отново, но беше спрян.
- Тръгвай пред мен! - по-малкият бързо стана, забравяйки за всичко останало, рязкият тон на чернокосия бе достатъчен, за да разбере, че единственото, което ще смекчи гнева му е да изпълнява.

Джимин мина отпред и влезе в спалнята, следван от Юнги.
- Съблечи се - той нареди, вече по-спокойно.

Чим потрепна, но изпълни изхлузвайки суичъра през главата си, разкривайки бялата тениска отдолу. Понечи да свали и нея, но Мин посочи анцуга и русокосият изпълни без противоречия. По-големият му направи знак с глава към леглото и Джимин се шмугна под завивките.

Юнги легна до него, Парк забил поглед в тавана. Бузата го болеше и не можеше да се обърне гръб на чернокосия, а сега най-малко искаше да го гледа.

Мин се подсмихна. Харесваше му каквъв контрол има над по-малкия.

***

Благодаря за отделеното време, за подкрепата, вотовете и коментарите!

Nicole_1746😍